Сега
Ти си някъде, някъде, някъде:
светулка в пазвите на нощта,
глухарче в смеха на ливадите,
пеперуда с танц над цветя.
Аз съм другаде, другаде, другаде:
изгубен елен сред гора,
пътека захласнато-луда,
омагьосана в слънце пчела.
И живея обречен, живея с предчувствие,
че до тънкия залез на последния час
на раздялата вятърът все ще си духа
през времето между нас…