“Септември” – поема на гнева, бунта, рушенето и съграждането

Цялото творчество на Гео Милев до “Септември” (поемата, за която е арестуван, осъден и заплаща с живота си) е едно пътуване до създаването на тази зряла и граждански ангажирана творба. Идеята за бунта се разработва постепенно в произведенията на Гео Милев, за да получи своята блестяща интерпретация в “Септември”. Експресионистичният поет руши стария свят, за да съгради от отломъците хармоничен и цялостен свят.

“Септември” е субективно експресионистично отражение на историческите събития от 1923 г. При Гео Милев идеята за гнева, бунта, рушенето и съграждането има екзистенциален, социален и естетически смисъл. Поемата “Септември” е въплъщение на естетическия идеал на твореца за съграждането на историята, за нейните драматични обрати, за трагизма и величието в нея. Поетът доказва, че всяка борба има исторически и социален смисъл. Верен на принципа на експресионизма, той изразява, а не изобразява борбата.

В поемата “Септември” събитията са конкретни в отделни моменти – времето, мястото, героите – 1923 година, Мъглиж, Стара и Нова Загора, Чирпан, Лом, Фердинанд, поп Андрей. Времевата и географската конкретност са изведени до универсалната идея за бунта и протеста като същност на човешкия дух. В цялата поема Гео Милев не търси историческата достоверност, документалност и вярност на детайла. Той дава воля на творческото си въображение, на импулсивното чувство, на порива, на чувствителната си природа, за да създаде събитието като творческо преживяване и художествена измислица. Това е право на поета, който възприема света по свой начин и го превъплъщава в художествени образи.

Гневът на народа е мощна и светла стихия, която трябва да помете чрез бунта всичко старо, гнило, ретроградно.
Нощта ражда из мъртва утроба
вековната злоба на роба:
своя пурпурен гняв –
величав.

Метафората “вековна злоба” асоциира гняв и бунт, породени в душите на поробените. Гневът е реакция на несправедливостта от робството, той поражда съпротивата и борбата. Разгневените народни маси са “отприщено стадо от слепи животни”. Сравнението е чисто субективно и изразява могъщата сила на разбунените маси. Поетът хиперболизира, за да постигне естетическо въздействие.
Неудържими
страхотни
велики:
НАРОД!

Чрез градация илюстрира възхищението си от красотата и величието на народния гняв. Протестът извежда несвободните на пътя на борбата. От всички краища на страната, от градове, села, паланки, хора без въоръжение и подготовка излизат, за да демонстрират своя гняв. В тази разнолика маса поетът открива нещо красиво и възвишено, защото я обединява порива на освободения дух. Има нещо страшно в тези саможертвени хора.
– и писа със своите кърви:
СВОБОДЕН!

Дивият гняв на тези обезправени до скоро хора поражда възхита. Те са готови с кръв да пишат страниците на историята, защото свободата минава през саможертвата. Народният гняв е светъл, защото свободата пръска искри на надежда.
Слънчогледите
погледнаха слънцето!

В тази метафора Гео Милев разкрива красотата на народния бунт, порива за бъдещето, копнежа. Въпреки че образът на разбунената маса е съзнателно огрубен, вулгаризиран, той носи в себе си нещо поетично, възвисено, хармонично. Образът на бунта най-ярко и колоритно е пресъздаден в подвига на поп Андрей.
Там
посред общия смут
сам,
като луд
епически смелия
поп
Андрей
с легендарния топ
стреля
снаряд след снаряд…

Гео Милев не е потърсил типизация на образа, той използва историческия пример, за да докаже драматизма на събитията. Разрушаването на божия храм се превръща в метафора на пренебрегване на теистичната идея, богоборчество. Поп Андрей е историческа личност, участник във въстанието, чийто подвиг се превръща в символ на героизма на цял един народ. Трагично величав и непостижим е свещеникът, който чрез делото си се опълчва срещу ретроградното. Погледът е взрян в “грядущето”. Един цял народ се отвръща от своето минало, за да гради своето бъдеще.

“Септември” е поема на рушенето и съзиданието, защото Гео Милев изразява историческия оптимизъм на човечеството.
Всичко писано от философи, поети -
ще се сбъдне!
– Без бог! без господар!
Септември ще бъде май.
Човешкия живот
ще бъде един безконечен възход
– нагоре! нагоре!

Оптимистичният финал на творбата звучи бодро и жизнерадостно. Това не е само романтична илюзия на поет, а изкристализирала от логиката на събитията вяра, която ще бъде внедрена в живота на всеки човек и цялото човечество. Поетът се отърсва от мрачните картини на насилието, за да внуши, че животът е по-силен от смъртта и побеждава. В историята има възмездие за всяко насилие. Съзидателното начало е по-силно, то побеждава стихията на разрушението.

Създадена по конкретен повод “Септември” звучи общочовешки и в наше време. Екзистенциалните проблеми, които поставя, вълнуват и нашите съвременници.

-----------------

Публ. в “Литература. Учебно помагало 8.-12. клас. Есета, теми, анализи”, Бургас, 2010.