* * *
Ще бъда тъжна. Като счупен молив,
недонаписал своята поема.
И като птица, скрила своя порив
за полет, под крилото си ранено.
Ще бъда тъжна като сън приключил,
а в него са се сбъдвали мечтите,
като момента, който не се случва,
но изживявам, стиснала очите.
Ще бъда тъжна винаги, когато
от времето си само миг ми даваш.
Усмивката ми, топла като лято,
която ти обичаш, ще забравиш.
И пак ще бъда тъжна като нота,
зачеркната от нотната тетрадка...
За мен ти бе любов – една в живота,
но аз за теб – понякога за кратко.