Щуротия

Щуротия

Не през цъфналата ръж,
драснах право през просото...
Заваля усмихнат дъжд
подир стъпките ми боси!

Вятър духна с порив див
и в косите ми се втурна...
Липов клон със жест игрив
шапката ми прекатурна!

А пък аз така си знам –
моят свят е щуротия!
И е толкова голям,
че не мога да го крия.