Синьото е най-топлият цвят
Палейки цигарата, усещам
как дистанцията се скъсява
все повече, когато
близостта не е физическа...
Да заведа душата ти на театър
и заедно да гледаме
за посещението,
така отдавна чакано –
как някой посети душата ми,
как аз те посетих отвътре
твърде неочаквано,
но чакано преди...
Проглеждам през очите ти
и тяхното завъртане –
завъртане преди целувка,
подсказва ми, че близостта ни
вече и физическа,
се ражда пламенно,
изтича между пръстите
и връща се обратно в гърлото.
Като буца. Като камък.
Понякога ми пречи да говоря ясно,
но слънцето пречупва и последната
студенина в сърцето ми,
пропуквайки клишетата,
морето от канела във очите ми те гледа...
Дистанцията вече е скъсена,
когато цигарата догаря тихо
и пепелта е повече във синьо,
а синьото е тема!