Солници

Солници

На края на града, на края на света
са старите бургаски солници.
Над тях в пещта на лятото, прозрачна,
възнася се душата на водата.
Далеч от тук е веселата песен на вълните,
Подгонени от вятър към скалите,
където през стъклото чудно на дъгата
слънцето изглежда златно. Тук
тревите са червени от солта,
скърца край брега теснолинейка
и е прояден въздухът наоколо
от гласовете дрезгави на хора,
заети с тежък труд – да преведат
водата от един във друг живот.
(Като в колбата на алхимика ври
превъплъщението тайнствено...). Тук
и самолети не прелитат –
Квадратите напомнят на летците
Прозорци към отвъдни светове...

-------------

Публ. в “Поети, влюбени в морето”, Антология поезия, Бургас, 2010.

-------------