Спомен за една любов

Спомен за една любов

Здравей, момче, останало във вчера!
Сънувах те нощеска и реших
да ти припомня старите недели.
Да ти напиша най-последния си стих.

Помниш ли онези дни безгрижни,
в които мислехме, че има много време?
И го пиляхме във фалшиво безразличие.
А след години съжалихме. През септември.

Онази кръчма, дето ходихме в снега
да пием бира с необелени картофи..
Наскоро минах, няма и следа.
След нас – потоп. Пред нас – посоки.

А пейката до близката река,
където се събирахме с познати -
седи си там. Самотен е брега.
Отъпкват му тревата непознати.

Сега... Довиждане!
... че времето отдавна ни изтече.
Ако можех, даже щях да те прегърна.
Макар че с теб едва ли ще се видим вече.
Но така си казват хората на тръгване.