Спомен за утре

Спомен за утре

Страхувам се, че някой ден
и аз ще остарея.
А ти едничка ще си с мен
по тихата алея.

Представям си с бастунче как
годините ще пъдим
от свойте пясъчни крака,
макар че сме осъдени...

Навярно някъде пред нас
ще светят кипариси.
Какво ли ще си мисля аз?
Какво ли ще си мислиш?...

Дано сме толкова добри,
че просто се усмихнем,
преди зелените искри
да ни засипят тихо...

И ще възкръснем след мига,
когато свърши всичко –
в далечен спомен...
... Отсега!
Обичам те, обичам...