Сродни души

Сродни души

Нестихотворение за любовта

От самото начало
виждахме края.
Това бе лудост,
сякаш омая!
Голямо нещастие
и радост безкрайна,
за мен бе болка
и сладост тайна.

Отблъсквахме се
и си противоречахме,
привличахме се и си обещахме:
Някой ден ще се срещнем!
и с погледи сключени
ще се разминем.

Обичах те, макар и тайно,
макар и отдалече.
И казвам с въздишка на уста:
Ти бе моята (с)родна душа!