Стоянка Грудова: Винаги съм се старала да бъда не поет, а човек

Стоянка Грудова издава първата си книга през 1978 год. “Братски могили”. Следват “Петима млади поети” (изд. “Народна младеж”), излязла през същата година; през 1981 год. са издадени “Свят” (самостоятелна книга за вързастни) и “Съзнание” (двете книги са на издателство “Г. Бакалов” – Варна); през 1999 год. излиза “Ангелче братче” – поезия за деца (изд. “АБ”). Книгата получава награда “Пегас” за детска литература през същата година.
Стихове на Стоянка Грудова са поместени в сборните издания “Български поетеси. Избрано” на изд. “Еквуст-арт”, София, 1996 год. и “Български поети, антология”, изд. “Захарий Стоянов”, София, 2003 год.
Член е на Сдружението на българските писатели.

Общувайки с поетесата Стоянка Грудова, човек открива по ненатраплив начин сродна душа. Душа, която трепти на твоите ментални вълни, сливайки се в един общ енергиен поток, който зарежда със светлина и вяра в каузата на Доброто. Такива хора усещаш мигновено – тяхното излъчване е осезателно, ако притежаваш необходимите рецептори да разкодираш наситената им с информация и емоционалност невидима аура. Стоянка Грудова не афишира своята чувствителност, не се впуска в излишна претенциозност, в празни философски трактовки. Тя е просто поет, който следва вътрешната си необходимост да пише, не за да задоволява празни амбиции, не за да се впуска в излишна надпревара с думите и да търси реванш за свои неблагополучия, изливайки болката в слово, а защото следва вътрешния си глас. Стоянка Грудова е благ човек. Нейната добрина не е поза, а е по-скоро латентно състояние на цялата й същност – т.е. невидимо присъства не само във всяка нейна творба, но и в многоликите проявления на човешката й природа.

Стоянка Грудова вече повече от четвърт век издава книги, макар че пише още от 60-те години на миналия век. Първата й книга излиза през 1978 год. – “Братски могили”. “Сега разбирам, че съм се спасила по този начин, писането е вид психотерапия…”, казва тя.
… Устата ти докрая да шепти
на истината името пречисто…

Това е веруюто на поетесата. Вкопчвайки се в истината като непоколебима максима, Стоянка Грудова поема предизвикателството да бъде в конфронтация с материалистичния свят на нихилистични нагласи. Тя е наясно с болката, която неминуемо е осъдена да изживее. Но това е изборът на един мъдър човек, който поема риска да устоява позициите си. Въпреки лавинообразно нарастващите заплахи отвън, въпреки неудобството да се живее с подобна “белязаност”, която не винаги е благословия. Въпреки болката, която обаче пречиства и е противовес на удобното, безлично съществуване, което носи сигурност и упоява съзнанието с монотонния бяг на изнизващите се, без да оставят искрящи и трайна диря след себе си дни…

Поетесата е непоколебима в своята последователна житейска стратегия – избирайки трудния път, тя достига до прозрения отвъд видимите реалности. Мисията на такива личности е да се опитат да настроят чрез “камертона” на собствената си душа заобикалящия ги свят, да хармонизират отношенията около себе си и да бъдат един непрестанно излъчващ източник на позитивна енергия.

Стоянка Грудова интуитивно търси поетическо превъплъщение на нещата от живота. “Старала съм се да откривам истини, закономерности за това, кое движи света, накъде отиваме”, казва поетесата. “Намирала съм универсални отговори на вечните въпроси. Отговори – мащабни, по-значими за повече хора, тогава те са истински. Но имаме още много път да извървим по пътя на духовното усъвършенстване”, добавя авторката и подчертава, че винаги се е стремяла не да бъде поет, а човек… “Това е начинът да намериш себе си, да имам здрави устои”. И успява – да даде необходимата доза човешко отношение и топла съпричастност, на “нахрани” гладните души на свои близки или просто на хора, които са се обърнали към нея със зов за “шепа обич”. И да бъде естествена – такава, каквато е сътворена от природата. Без да се опитва да й противостои, плъзгайки се по наклонената плоскост на саморазрушителни нагласи и агресия спрямо околните. “На прага между залез и зора” Стоянка Грудова добива онази мъдрост, която я белязва с особен чар на жрица на словото и на духовността.

---------------------

Публ. във в. “Компас”, 13 октомври 2004 г.