Свитък небе

Свитък небе

Помислих че е вятърът,
а то си бил ти –
набързо притичал,
без да се озърнеш назад.

Разпознах те
по скъпата риза,
от която половината чайки
са отлетели.

Носеше под мишница
навито на руло парче небе
непознато някак си за мен,
а по пътя се вдигаха листа,
които все още вадя от косата си,
макар да съм се пробудила...

-------------
Превод на български: Милко Христов
-------------