Талвег

Талвег

На сал, по средата си – в талвега дунавски.
Усещаш, което тече и се движи със теб...
В косата ти вятър, в очите ти: рибни муцунки,
и конче с крилца, и комар или клон непотребен.

Човек на брега сред камъшите вика отсреща –
съседът вековен ти маха за поздрав.
Изпращаш му кончето – жив хеликоптер във отговор.
И този жест, всичко това те подсеща,

как тази река неведнъж си минавал:
със поглед, с русалки във мислите. И истински
в Голямото републиканско плуване...
Когато реката и ние оставахме чисти...

Замръкваш и виждаш отгоре един похлупак –
звездите с реката искряща на Млечния път.
В нощта ще сънуваш незнайно как, че
Той – салът на времето, в твоята плът е...

Наяве – в средата си, в талвега, мили човече.
Животът е рибката златна – поема те...
С юздите си нежни те води към нещо обемно –
към талвега тих на Вселената Вечна...