Тайнствената непозната

27

Никога не била виждала толкова безвкусно облечена особа. А тя не била от тези, дето съдят по дрехата. Познавала хора от различни прослойки, всеки със своята индивидуалност и не си позволявала лукса да бъде предубедена или да подцени човек, само защото й е физически неприятен.

Жената дишала тежко, като при всяко вдишване нелепата цепка на деколтето й се разтваряла, заплашвайки да изстреля малките копчета, които едва удържали мощната й гръд. Не знаела защо наредила на шофьора да обърне автомобила, за да се върне в прохладния салон и изслуша жената. Навярно интуицията й, която се засилвала с възрастта й, подсказала да го направи. От сутринта била чакала. Това после го разбрала и си напомнила да разговаря с портиера и охраната, които явно съвсем присърце приемали задачата си, да не допускат никой да я безпокои.

Жената я следвала по петите. С периферийното си зрение забелязала, че се оглежда из просторното помещение и едва не се залепила за гърба й, когато рязко спряла пред едно кресло с висока облегалка, което предпочитала. Непознатата била събула обувките си още на входа и сега стояла зад гърба й някак смалена, без неудобните токове, но не изглеждала облекчена без тях, а изключително напрегната. Острата миризма на краката й, дълго вървели в жегата, плъзнала откъм лъскавия под.

Без да дочака покана, гостенката се отпуснала в креслото, към което стопанката на дома се насочила и с въртеливи движения на телесата си, го изпълнила. Раздразнението на домакинята останало скрито зад непроницаемите й черти. С котешка грациозност тя избрала място, достатъчно отдалечено от ароматите на посетителката и седнала изправена, като че ли да подскаже, че времето й е съвсем ограничено и всеки момент е готова да тръгне по делата си.

Вуйната на Мелиса хиляди пъти си била представяла тази къща и тази среща. Нищо от представите й обаче не се доближавало до пищното великолепие на този дом. Не знаела накъде по-напред да гледа, заслепена от блясък и разкош. Само към стопанката избягвала да поглежда. Стопанката я плашела. Не можела да си криви душата, че този тъмен поглед като че пробивал дупки в нея. Не била от тези, които губели ума и дума лесно, но сега се потяла в удобното кресло и гледала тъпо в босите си, прашни от пътя стъпала, които се опитвала да натика под седалката.

Жената я изучавала открито и никак не й помагала да захване разговора. Добре че отнякъде се появило стройно девойче с табличка и чаша с вода, че да дойде на себе си и спечели време, обмисляйки откъде да започне. Тънкият кристал звъннал в зъбите й и бърза струйка течност се шмугнала между гърдите й. Свежестта на водата не освежила мислите й и след като не могла да го измисли по друг начин, бръкнала под гърдите си и измъкнала дълго пазените влажни листи, заради които била толкова път. После ги сложила върху масивните си бедра, попригладила ги с длани и се надигнала с усилие от прегръдката на удобната мебел.

Стопанката не реагирала по никакъв начин на писмата, които били пуснати в скута й. Очите й били привлечени само от малка снимка на момиче, което в първия момент помислила, че е самата тя.

Без да каже дума, бавно надигнала снимката и за първи път видяла внучката си...

------------
Откъс от романа “Мелиса. Пътят към сарая”, Книга втора, изд. “Либра Скорп”, Б., 2023.
------------