Тежък случай

Уводна статия на списанието “КУБА СИ” – издава семинарен кръжок към централното партийно ръководство на ПДС /Партията на Демократичния Социализъм – Берлин/

От 5-ти март 2005 най-върлият терорист – Посада Карилес, се радва на топло убежище в Маями под закрилата на губернатора на щата Флорида, Джеб Буш, също разбира се и под закрилата на брат му – американския президент Джордж Буш. Заплащан щедро от ЦРУ, Карилес остави своята кървава диря през последните 45 години със саботажи, атентати и убийства както в Куба, така и в други страни на Латинска Америка. На официалната молба на Венецуела от май 2005 за предаване на споменатия супертерорист, правителството на САЩ отговаря и досега с недопустимо пренебрежение.

Експертите за правата на човека към ООС и АМНЕСТИ Интернейшъл през юни 2005 отново доказват, че във военната база на САЩ – Гуантанамо, поради липса на държавноправен контрол и неспазване на международните правни норми, продължават да се извършват инквизиции.

В едно лично видеопослание до участниците на едно така наречено “събрание за поощрение на кубинско цивилно общество”, състояло се на 20 май 2005 в околностите на Хавана, президентът на САЩ казва: “вълната на свободата се разлива по целия свят и в близко бъдеще ще достигне и до Куба”. Шефът на САЩ-представителството в Куба, James Cason, взел участие в сценария на това “поощрително събрание”, а след няколко дни наредил да се издигне 10-метров макет на нюйоркската статуя на свободата на терена на САЩ-представителството в Хавана.

За Европейския съюз всичко това не е основание за критика. Раболепно той изпълнява заповедите на Вашингтон и през април осъди Куба в комисията за човешките права при ООН, заседаваща в Женева. В заключителните си изводи за Куба Европейският съвет от 13 юни “с особено удовлетворение приветства проведеното антикубинско шоу на 20 май”. Германският външен министър пък заявил, че му било много трудно да одобри сегашното решение на Европейския съюз. С това обаче той няма предвид антикубинското основно съдържание на евродокумента. За привърженика на твърдия курс – Фишер, по-остра критика заслужва прокараното от умерени еврокръгове решение за отменяне по-нататъшните евросанкции срещу Куба, взети на 5 юни 2005.година.

Непочтителният двоен морал на Европейския съюз срещу Куба е непродуктивен. Поради това за Хавана процесът на латиноамериканската интеграция е от стратегическо значение. Формулираната боливианска алтернатива – АЛБА от Хуго Чавес и Фидел Кастро е една конкретна с растяща динамика концепция срещу неолиберализма в Латинска Америка. Затова в Белия дом стават все по-нервни!

Cuba si, брой 2/2005 г.
(Превод: д-р Рачо Рачев)

----------------

Аферата Посада Карилес се изостря

“Ако САЩ не ни предадат терориста Посада Карилес, ние ще прекъснем дипломатическите си връзки с тях”, заяви неотдавна президентът на Венецуела Хуго Чавес във връзка с един случай, който събуди голям интерес, също и голямо негодувание. Карилес, кубинец с венецуелска националност, след като влиза “нелегално” в САЩ бива “арестуван” само заради “нарушение на закона за влизане на чужденци в САЩ”, а не заради това, че той има зад гърба си жестоки престъпления. Въз основа на едно споразумение между Вашингтон и Каракас за двустранно предаване на подсъдни и осъдени лица, сключено от САЩ и Венецуела още през 1992 година, сегашното правителство на Венецуела изисква от правителството на САЩ да му предаде един избягал от американски затвор престъпник – шеф на престъпна банда.

В това време в Хавана се провежда протестна демонстрация с над един милион участници. Начело на демонстрацията е Фидел Кастро. Протестиращите настояват за най-строго наказание за отдавна търсения престъпник.

Кой е Посада Карилес?

До 29 август 2004 г., заради подготвяне на атентат срещу кубинския президент той беше в панамски арест.

Напускащият държавен глава на средноамериканската република /един заклет реакционер/, преди да сдаде поста си, издава указ за помилване на Карилес и още трима негови сътрудници. До появяването му в Маями бандитът живее в нелегалност. От дълги години той е на заплата във финансираната от ЦРУ дясно-екстремистка фондация National Cubano-Americana. През 1976 година в САЩ той е координатор за убийството на Орландо Леталиер – външен министър от чилийското правителство на доктор Алиенде и ето, само след един месец Карилес организира взривяване на кубински пътнически самолет през време на полет. При този атентат загиват 73 души. Заловеният след това убиец е задържан, арестуван и осъден във Венецуела. След като излежава 8 години, успява да избяга от затвора и се укрива в Средна Америка. Американските тайни служби го кръщават Рамон Медина. С този псевдоним той работи активно в подкрепа на никарагуанските контрареволюционери, които въоръжени до зъби водят ожесточена война за свалянето на сандинисткото правителство. През 90-те години Посада Карилес координира терористически удари върху туристически обекти в Куба. При тези атентати има загинал и чуждестранен турист – един италиански младеж.

“С една страна, която закриля терористи, ние няма да поддържаме никакви отношения”, заяви венецуелският президент Чавес във връзка с факта, че североамериканското правосъдие не осъжда антикомунистическия професионален убиец за кървавите му доказани престъпления, а се задоволява да го санкционира само за нарушение закона за влизане и пребиваване на чужденци в САЩ. Междувременно отказът на щатския департамент да екстрадира /да предаде/ бандита Карилес е мотивиран с явно неубедителното “поради липса на доказателства”?!

Има сериозни опасения, че както се е случвало и друг път, и този път Карилес скоро ще мине в нелегалност и с помощта на тайните американски служби ще намери ново “поле за работа”.

Ползвано от “Solidaire”, Брюксел, отпечатано в Ротфукс
(Превод: д-р Рачо Рачев)