Трагизмът и оптимизмът, проблемът за изстраданата вяра в прогреса в поемата “Септември” от Гео Милев

В поемата се преплитат противоречиви теми, от които се поражда драматичният патос, бликащ във всеки стих. Трагизъм е философско понятие, което носи смисъла на обреченост, предопределеност поради сблъсък на неравностойни сили. Кървавото потушаване на Септемврийското въстание създава усещане за трагично, което Гео Милев претворява в творбата. Авторът на поемата потвърждава, че това е резултат на една неумираща, светла вяра във възхода, прогреса, тържеството на справедливостта. Оптимизъм блика от факта, че в историческото си развитие човечеството върви към прогрес, усъвършенстване. Народната борба за справедливост не може да не бъде възнаградена в историята.

Още първата строфа на “Септември” дава знак за единството на трагизъм и оптимизъм чрез поетическа метафора:
Нощта ражда из мъртва утроба
вековната злоба на роба:
своя пурпурен гняв –
величав.

“Мъртва утроба” е метафора на предстояща гибел, съдбовно предопределение на събития, които са обречени. “Пурпурен гняв” е метафора на красивия устрем на всички онеправдани, потърсили правдата. На базата на контраста между трагизъм и оптимизъм се изгражда основният смисъл на творбата, която величае народния гняв и изстрадва вярата в прогреса. В поемата липсва сюжет, образите са фрагментарни, гротескови, обезформени, хиперболизирани, за да се подчертае характеристиката на епохата – трагична и величава. Вярата в тържеството на справедливостта е водеща в стихията на народното недоволство:
Хиляди вери
– вяра в народний възход,
хиляди воли
– воля за светъл живот,
хиляди диви сърца
– и огън във всяко сърце.

Гео Милев пресъздава въстаналия народ като една мощна неудържима стихия, която срива ретроградното. Оптимизъм блика от всеки стих. Идеята за свободата е опияняваща:
– и писа със своите кърви:
СВОБОДЕН!

До свободата се достига през саможертвата, през проливането на народна кръв и това е дълбоко трагично. Има нещо светло и оптимистично в първоначалния устрем:
Слънчогледите
погледнаха слънцето!

Тази поетическа метафора разкрива всенародния копнеж за свобода, страстната вяра в победата. Слънцето е образ на красивите хуманни идеали, в името на които воюва един народ, който е недостатъчно въоръжен, недостатъчно подготвен за освободителна мисия:
Слънчогледите паднаха в прах.

Този стих метафорично пресъздава краха на въстанието, народната саможертва, обезсмислянето на първоначалния устрем. Трагично и величаво е, че народът съзнателно се стреми към саможертвата, защото тя е пътят към свободата. Целта е възвишена:
Кълнеме се в нашия гроб –
ще възкресим ний човека
свободен в света.

Могат да се направят обобщения, че тази борба е за общочовешко благо, за световна хармония. Наситен с най-силен драматизъм е стихът:
Започна трагедията!

Гео Милев описва картини на народния погром, от които би се покъртило всяко човешко сърце. Като използва натуралистични описания, той внушава, че трагедията е разтърсваща:
Затрепераха
градове
и села.

Метафората отразява общия ужас, обхванал населението. Жестокостта е безгранична:
Кървав на боговете курбан.

В народната саможертва поетът търси възмездие за насилниците, които, според думите на друг български писател, Антон Страшимиров, “клаха народа както и турци не бяха го клали”. Тази братоубийствена война е опоетизирана със средствата на гротеската:
“Шуми Марица…”
Окървавена…

Трагизмът на потушаването на въстанието е изграден още по-въздействащо в образа на поп Андрей, който умира героично, а не унизен, преломен. Само епична картина може да пресъздаде смелостта и човешкото достойнство на бунтаря, който приема смъртта величествено. Да извиси своя протест срещу неправдата пред лицето на смъртта, може само гордият, уверен в силата на своите идеи и дело, човек. Гео Милев величае саможертвата на поп Андрей, той е истински герой:
велик
сюблимен
непостижим!

Чрез поетическа градация поетът внушава трагичното величие в образа на въстаника. Оптимизъм поражда тази саможертва, защото народ, който е откърмил такива борци, е достоен.

Като използва примери от античната история и литература и библейски истини, Гео Милев доказва, че в историята има възмездие. Всяко зло се наказва, на насилието се отвръща с насилие, за да възтържествуват правдата и прогреса. Това звучи дълбоко оптимистично. Поетът отхвърля идеята за лъжливия бог, измамил надеждите на хората, излъгал вярата им. Той се обръща към историческия оптимизъм в развитието на човечеството и доказва, че силата на разума е всемогъща:
Човешкия живот
ще бъде един безконечен възход
– нагоре! нагоре!
Земята ще бъде рай –
ще бъде!

Благодарение на най-достойните хора на всяка епоха човечеството върви към прогрес, към усъвършенстване. Оптимистичният финал на творбата звучи бодро и жизнерадостно. Това не е само романтична илюзия на поет, а изкристализирала от логиката на събитията вяра, която ще бъде внедрена в живота на всеки човек и цялото човечество. Поетът се отърсва от мрачните картини на насилието, за да внуши, че животът е по-силен от смъртта и побеждава.

Създадена по конкретен повод, “Септември” звучи общочовешки с всички екзистенциални проблеми, които поставя. Робство, борба, свобода, пораждащи усещане за трагизъм и оптимизъм, усъвършенстване на духа, търсене на всеобща хармония – това са проблеми за размисъл, които поставя една творба, актуална и до днес.

-----------------

Публ. в “Литература. Учебно помагало 8.-12. клас. Есета, теми, анализи”, Бургас, 2010.