“Три книги в една”, д-р Герго Цонков

След като много от книгите на наложилия се с творчеството си автор д-р Герго Цонков намериха радушен прием сред читателите и тиражът им беше изчерпан, за улеснение на /по/читателите си, той реши да ги преиздаде като тематично подбра три от тях и ги обедини под общото заглавие “Три книги в една” (Варна, 2013-2014. Издателство “Колор принт”). Това са книгите “Нож с две остриета”, “Записки на партийния член” и “Когато се раждаше демокрацията”. Трите книги са написани и издадени в различни години (1999, 2000 и 2003), но и днес звучат съвсем актуално, защото в отделните случаи са отразени проблеми, които са съпътствали живота на отделните читатели.

Ножът с двете остриета е КРИТИКАТА. “Чувал съм някой да казва или пък съм прочел, че критиката е нож с две остриета. Разбирах го така, че ако критиката е справедлива, умело поднесена, добре мотивирана и доброжелателна, тя ще помогне. И обратно – не се ли спазят тези условия, може да навреди. Но никъде не се говори, че този, който критикува може да пострада” – пише в уводните си слова авторът и чрез осем сполучливо подбрани дописки защитава своята теза така убедително, че читателят и вярва, и съпреживява, и открива себе си в описаните случаи.

Във втората книга, след четиридесетилетно членство в БКП – БСП, след като е преминал “през по-голямата част от партийната йерархия” и е могъл да се запознае “със стила и методите на организация и работа, които могат да правят чест на всяка партия”, д-р Герго Цонков не се поколебава, чрез белия лист да постави на подсъдимата скамейка “такива прояви на стил, методи на работа, които са порочни, недостойни”. Той смело заявява, въпреки съзнанието, че “мнозина може да не ме разберат, защото се спирам предимно на негативните явления, извращения и пропуски”, че “вероятно ще ме нарекат и предател”, че може да се окаже “низвергнат от своите, да не бъде приет и от другите. Незавидна съдба!– възкликва авторът – но аз нямам намерение да се докарвам пред когото и да било” – е твърдото убеждение на неговата несломима вяра.

За третата книга “Когато се раждаше демокрацията” едва ли може да се роди по-смислена, по-изчерпателна и по-правдива рецензия от тази, която е написал Илия Борисов, “доаенът на врачанската журналистика”, поместена в уводните думи: “Казаното отлита, написаното остава”. Оценете колко актуално е всичко казано там, от първия до последния ред: “При смяна на една политическа система и при неизменното идеализиране на властта най-трудно е изкуството да се живее в мир, съгласие и зачитане мнението на опонента, на другите и на инакомислещите. Като че ли е дошло време да се вслушаме в думите на Иван Богоров, патриархът на весникарството у нас, създателят на вестник “Български орел”, който казва: най-напред трябва да направим българите – българи, а след това българите да направят България”.

Всяка рецензия бледнее пред удоволствието сам да прочетеш книгата, която се предлага. А особено, когато това са ТРИ КНИГИ В ЕДНА. Не се съмнявам в успеха на предлаганото четиво и от сърце желая на автора и на читателя успех и радост в тези трудни за Отечеството ни дни.