Умея да губя, но оставам вярна на себе си...

Почетният граждани на Бургас Венда Райкова е кореняк бургазлийка. Родителите й са от прочутия жеравненски род, дал на България известния възрожденец Тодор Икономов. Още от малка се увлича по музата на поезията и следва своя път до ден-днешен. Поет и литератор, Венда Райкова отдава повечето от творческата си дейност в редица гимназии на черноморския град като преподавател по литература. Била е методист в Центъра по култура и експерт по български език и литература в ИО на МОН – Бургас. Наградена е с орден “Неофит Рилски” от министъра на образованието в миналия кабинет Веселин Методиев. Зодията й е Стрелец, което предопределя влечението й към окултните науки, религията, философията… Съществена страна в характера й и постоянната нужда от нови познанства, експериментиране, откривателство и пътешествия. Има син – Димчо – надежден журналист. Съпругът й е известният краевед Георги Райков.

-----------------

– Госпожо Райкова, броени дни остават до юбилея Ви в зала “Цено Кандов”. Как се чувства жената-творец на 60 години?

– Не мога още да преценя на шейсет ли съм, или на по-малко, и постоянно се ровя в спомените. Прелиствам годините и се стремя да осмисля преживяното. Днес повече от всякога се чувствам по-земна и по-мъдра. Дано да се лъжа, защото “шепичка лудост”, както казвам в едно мое стихотворение, продължавам да нося в себе си.

– Вълнувате ли се за юбилейната вечер?

– Много. Всяка среща с приятели, колеги, почитатели е изпълнена с изненади среща. За мен това е знак на уважение, обич, съпричастие към приятеля в това “разделно време” с размити ценности. Този акт на внимание ми казва, че не съм сама и ме прави още по-богата духовно.

– Какво мисли семейството за юбилейното тържество?

– То е плътно до мен, защото и аз съм плътно до тях. За мен семейството е най-важното. Много уважавам съпруга си като творец в сферата на журналистиката и краеведчеството. Ценя у него неуморимия откривателски дух. Синът ни върви по нашите стъпки. Взел е най-доброто от двама ни.

– Какъв е денят на преподавателя по литература и поетесата, оттеглила се от активната професия?

– Някои на моите години мечтаят за спокойствие. За мен това значи “преждевременна присъствена смърт”. Вярно е, че съм се оттеглила от активна педагогическа дейност, но не съм се откъснала от проблемите на образованието. Споделям с работещи колеги, посещавам училища, разговарям. Не минава ден без да не ме посети млад начеващ поет или поетеса, на които помагам.

– Остава ли време за домакинстване?

– Обичам да домакинствам и да готвя. То ми е заложено в “генчето”. Предадено ми е чрез баба ми и моята майка. Любимата и гозба е сърми с кисело зеле, както и пълнени чушки с кълцано месо и зеленчуци и мусака.

– Хобитата на Венда Райкова?

– Не едно и две са любимите ми занимания, ако това може да се каже, че са хобита. Много обичам да чета. Това ме разтоварва, а и ме вдъхновява. Обичам да се усамотявам и да се вглъбявам. В часовете на усамотение се раждат моите лирични изповеди. Признавам, че в последните години се пристрастих покрай Гого и към документалистиката.

Мисля си все пак, че хобито ми е да пътувам. Преди години имах възможност да посетя Париж. Не мога да опиша въздействието му върху душевността ми… Един космополитен град и независимо че си нищожна частица, се чувстваш щастлив от вниманието на парижани. Имах възможност да посетя бившите съветски републики, Унгария, Германия, Турция… Където и да съм била, нито за миг не ме е напускала мисълта за Бургас и моето море. Имам такъв стих: “Заспя ли в сянката на планината – сънувам море”. За тези мои преживявания приятели и почитатели ще прочетат в новата ми книга “Зелена улица крайбрежна”, която ще представя в юбилейната вечер.

– Девизът на Венда?

– Много е скромен… “И все пак…”. Това е мое вътрешно усещане, когато съм се опитвала да се преборя с невъзможното и предварително съм усещала, че битката е обречена. “И все пак…”. Аз умея да губя, но оставам вярна на себе си. Не познавам предателство, по-страшно от предателството на самия себе си. Дотук с девиза.

– Какво още иска да си пожелае юбилярката от живота?

– Здраве за себе си, семейството, приятелите и познатите. Ще бъда безкрайно щастлива, ако най-добрите ми приятели останат с мен до края.

29-30 ноември 2002 г.

-----------------

Публ. в “Коя коя е? Открито за себе си... и?”, Бургас, 2006.