Утро

Утро

Изтънява вятърът и хукват
дълги сънни сенки из града.
И цветя разтварят пъпки с пукот.
Стапя се последната звезда.

От гнездо перо на гълъб пада,
дъх на нощна билка разтопен
теква от сънувана ливада
и узрява тихо моят ден.

Изтънява вятърът и с пукот
слънчев цвят над мен цъфти.
Гледай – дълги сънни сенки хукват
и насичат утринния стих.