Вечер

Вечер

Сама съм с тишината
на мислите във мрака,
в очакване и страх.
Препускат белите коне
на моите неизживени мигове,
напомнящи сега за всичко,
умишлено в годините
пропуснато
и ме оставят тук
със спомена
за техния прекрасен полет.
Отиват си от мен
с развети гриви
и гордо вдигнати глави.
Във безсъницата на нощта
са толкоз бели,
че очите ме болят от белотата им –
поизбледняло-тъжна
и болезнено втъкана
във времето и загубите
на живота ми.
Оставам си сама с нощта и
спомена за белите им сенки...