Вещите и смъртта в поезията на Атанас Далчев

Вещите и смъртта в поезията на Атанас Далчев
(“Болница”, “Прозорец”, “Хижи”, “Старите моми”, “Къщата”)

Атанас Далчев работи най-усилено през първите десетилетия на ХХ век и създава едно уникално творчество. Той е от лаконичните автори, които оставят не голямо по обем творчество, но изключително значимо, мъдро, новаторско. Неговата стихосбирка “Прозорец” заявява ярък литературен талант, разкрива визията на един интелектуален поет.

Можем да кажем, че вещите и смъртта са обикнати теми в неговата поезия. Като пресъздава един предметен свят, Далчев доказва, че човекът по своему се ограничава от външния свят и това му носи депресивност. Вещите по особен начин експонират човека, отразяват неговата душевност. Обграден от своите вещи, Далчевият литературен герой оставя впечатление за неживян живот. В този смисъл той се доближава до смъртта, която също е отсъствие на живот. Смъртта се очаква дълго, търпеливо, философски, тя не е изненада за героя на Далчев. Понякога той й се надсмива, като подчертава, че човекът може да живее и след смъртта в отражението си в предметите.

В своята поезия Далчев оголва драмата на живеенето на човека в големия град, в който той е анонимен. Лишено от събития, неговото битие става ненужно. Тогава се получава усещането за неживян живот. В своята стихосбирка “Прозорец” Далчев показва най-страшната форма на изчезването на субекта – дом, който е ненаселен, несподелен от човека – един диаболичен (дяволски) образ на отсъствието:
Сам дяволът е сякаш дал под наем,
но неизвестно кой е наемателят.
(“Къщата”)

Поезията на Далчев е типично интелектуална, разсъдъчна, умозрителна. Философ по образование, той не би погледнал на света по друг начин, освен със своя интелект, не емоция. Далчевият лирически герой е затворен в света на вещите и е напълно доволен от това, защото то му носи естетическа наслада. Светът на книгите в библиотеката задоволява неговата търсеща природа, любознателност. Докато един ден все пак открива, че истинският живот трябва да се изживее пълнокръвно:
Не би сивеела тъй леко
тогава моята коса
от мъката и старостта
и от праха на библиотеките.
(“Нищий духом”)

В света на книгите, респективно вещите, Далчевият човек се чувства самотно, той е отделен от света, отчужден. Затова така искрено и изповедно звучат думите му:
И без свян да мога да говоря
с простите на прост неук език,
научи ме, Господи велик,
да живея като всички хора.
(“Молитва”)

Има една спонтанност в тези стихове, един искрен стремеж да се излезе от затворения свят на вещите и да се живее просто и истински. Ако човек се затвори в своя свят, той се осъжда на самотност и неживян живот:
До мене ти не стигна никога,
о, зов на любовта,
и аз загубих зарад книгите
живота и света.
(“Книгите”)

Светът не е фон на емоционалността на поета, той е обективен, независим. Светът на лирическия аз и обективният свят са две реалности, между които е прозорецът, превърнат в символ. Стихотворението “Прозорец” е показателно в това отношение, защото изобразява едно замръзнало стъкло, зад което се скрива външния свят. Заскрежената гора е красив символ на приказния свят, в който героят живее. Така авторът оставя алтернативността – да живееш в измислен свят, или в реалния. Безспорно измисленият е приказно-красив, но дали е постижим. Далчев внушава красотата на илюзията, която често допълва емоционалния свят на човека.

Наричат поезията на Далчев “предметна”, защото той опоетизира вещите, но това е не за да проникне зад видимата страна на нещата, а за да види човешкото отражение в тях. Ако се вгледаме в заглавията на творбите му – “Болница”, “Къщата”, “Книгите”, “Стаята”, ще открием един предметен свят, който събужда философски размисъл на поета. Най-скритата същност на тези стихове е, че все пак сам с вещите човекът се чувства дълбоко нещастен. Причината, за да не слезе при масите, при тълпата, е интелектуалната извисеност на лирическия герой. От пиедестала на мислител и естет той не би се принизил при веселящата се безлична маса. В този случай Далчевият герой по-скоро приема смъртта, отколкото принизяването:
… И аз ще се изплезя на света,
обесен върху черния прозорец.
(“Дяволско”)

Смъртта се тълкува философски в поезията на Атанас Далчев. Неговият герой я чака като нещо неизбежно, като спасение от еднообразието, като пречистване и извисяване:
Вратите, вашите врати
напразно вие ги заключвате…

Има една убеденост в лирическия аз, за когото е ясно, че за смъртта – “вечната разбойница”, никоя врата не е заключена. Авторът философски се надсмива над човешката суета. В стихотворението “Старите моми” поетът Атанас Далчев разкрива съчувствието си към непълноценния живот. В песента на стария чекрък има нещо тъжно, неизречено, печално. Въртят се дните и годините като колелото на чекръка, отминава животът и смъртта се очаква като спасение:
Ах, старите моми очакват
накрай жениха им да дойде,
последният жених да дойде
и скъса нишката надве.

Смъртта се метафоризира в жених, чрез което авторът изразява надежда. Стиховете носят подтекст за неживян живот, за нещастие, за човешка драма. Няма излишен патос, една убийствена трезвост и реалност на тълкуване на нещата от живота. Поезията на Далчев е мрачна. Като търси философския смисъл на света, той открива, че щастие няма, нещастието е по-чест гостенин, животът е скъперник.

Животът – “зла измислица” е тъжна констатация, но често се среща в поетичните редове на Далчев. Негова алтернатива е приказната илюзия в стихотворението “Прозорец”, заредено с оптимизъм и надежда:
… мойто братче и мойта сестра.
Те вървят върху сребърен път
и под мрежа от сребърни клони,
посребрени листа се отронват,
дъждове от листа ги валят…

Сребърно, златно и огнено са трите багри на тази приказка за доброто, за търсенето на красотата на необикновеното, за правата на въображението да съзира за видимата страна на нещото. “Вълшебната птица” е опоетизираният образ – символ на чудото на живота. Този извисен образ е контрапункт на предметния свят на Далчевата поезия, в който преобладава сивото, делнично, безсмислено и ограбващо битие.

Тази философска поезия, изпълнена с тъжен размисъл за битието, кара читателя да се докосне до богатия вътрешен мир на Атанас Далчев и да открие в нея истина и за живота, и за смъртта. Неговото знание за екзистенцията е необходимо на всеки, който приема света и умозрително, и емоционално.

-----------------

Публ. в “Литература. Учебно помагало 8.-12. клас. Есета, теми, анализи”, Бургас, 2010.