Вода

Вода
 
По Гергьовден, привечер, помня –
заблещука ли първа звезда,
мама изнасяше стомна
пред прага,
                     пълна с вода.
 
И ми думаше: нявга, сине,
кога сме под турско били,
тръгнала дружина
                             да мине
към врачанските тъмни скали.
 
Двеста души,
                    с войвода начело,
скокнали за народ да мрат,
замръкнали
                    в не знам кое село,
и потропали –
вода да им дадат.
 
Но пусто село – като мъртвица,
никой не отлостил врата...
Оттогава
                    стомна водица
слагат лете по наште места.
 
Защото,
                   кога падне мрака,
от град на град,
от село на село
скитат двеста жадни юнака,
с гневен войвода
                   начело...
 
Дружино жадна,
                   аз те помня –
пушка до пушка,
юнак до юнак!
 
И уча децата си
                   пълна стомна
да слагат вечер
пред нашия праг.