Времеви стъпала
На Наталия Недялкова
Есента горчиво подрежда своите координати,
към които е прикрепен градът, преуморен
от горещите летни дни и бурните нощи,
необятна мрежа – подобна на нежна паяжина,
недокосната като дима от издишванията,
от изпаренията на угасналите фасове,
като гласовете, които прелитат над улиците
с вълнови амплитуди, преплетени
с придошлите реки от коли и хора,
със снопове светлина
и с парада на гълъбите,
чувствителни към своеволния вятър,
и климатичните промени в атмосферата,
където нищо никога не спира
на времевите стъпала с N-величини.
-------------
Превод на български Роза Боянова
-------------