Вятър гони листата

Вятър гони листата

Отново есен е,
отново падат листата,
и със своя мек килим
покриват земята...
И вятърът есенен
отново ги гони,
разбърква ги и в танц ги отнася –
танцът на свят, разлетял се на парчета,
танцът на спомените и разбърканите мисли –
това е танцът на листата...

Спомените от вятъра на годините са подгонени
във вихрен световъртеж,
също като листата отронени...
И в него не различавам вече
кои са листата червени, кафяви или пожълтели,
от дървото откъснати,
и сега бездомни, по света пръснати,
и кои – листата, от книгата на живота откъснати,
изписани с човешко чувство
и от късчета прозрения и мъдрост натежали...

Носят се наоколо листа стари, древни,
отдавна пожълтели,
както и нови, чисто бели –
листа на бъдещите чувства,
още ненаписани,
и листа, които да останат празни и бели
са орисани...

Спомените, музиката,
хората, местата, случките,
изгледаните филми, прочетените книги –
как бързо всичко сега вятърът прелиства...
Минала любов,
която навярно никога не ще напълно отшуми,
минали болки, потънали дълбоко,
различни настроения,
както и най-трудните решения –
всичко вятърът разбърква и отнася в танц –
като есенните листа,
като мислите
и кичурите коса...

И миналото,
когато трябва,
отронва се меко от душата,
както от дърво
се отронват през есента листата...
И наоколо остава да се стеле само
мекият килим на спомените,
по който нататък да вървим...

Така изкусно подредени са
цветовете в началото на есента –
сякаш вложен е смисъл в света...
Надеждата е живот – веднъж прочетох.
Ще добавя – понякога и шанс за красота.
Както в произволното подреждане
на пъстрите листа през есента...

И когато миналите неща – опадали листа –
от дървото на моя живот отлетят,
с олекнало и пречистено сърце
върху скъпия килим на моите спомени,
аз просто ще продължа
напред да вървя.
Към новите хоризонти
и надеждата за още красота...