За Анна Кабанова и фантастиката

Анна Кабанова е родена в град Поморие, област Бургас. Завършила е Факултета по дентална медицина към Медицинския университет в гр. Пловдив. Работи като дентален лекар в Несебър, Ахелой и с. Просеник.

Пише разкази и романи от ученическите си години. Автор на книгите “Земната лястовичка” (фантастичен роман, 2017 г.) и “Перлата на Елирия” (фантастичен роман, 2017 г.).

Роза МАКСИМОВА

---------------

Анна Кабанова: За мен фантастиката е както свят на мечти, така и бъдеща реалност.
(Интервю на Роза Максимова, в. “Компас”)

– Честита книга, Анна! Разкажете ни за “Перлата на Елирия”, който е продължение на романа ви “Земната лястовичка”. Заглавието на първия ви роман с нищо не подсказва, че е фантастичен.

– Преди да разкажа за новия си роман “Перлата на Елирия”, е необходимо да вмъкна няколко щрихи за първия. Заглавието “Земната лястовичка” означава “Лястовичката от планетата Земя”. Така ласкаво нарича главната героиня – Нели, принцът на вражеската планета Фемона, която завладява Земята. Младият престолонаследник на Фемона е впечатлен от нейния буен темперамент. Тя му харесва и така главната героиня (Нели) не подозира, че вече е зачислена на “ служба” и нейното задължение е да забавлява принца. Самата тя изпитва най-искрени и чисти чувства към непознатия за нея чужденец, а за него землянката е един вид домашно животно, играчка, с която той се забавлява... Докато не се намесва братът на Нели и не я измъква от капана, в който я поставя младият жесток и коварен принц. Романът завършва с неочакван обрат и щастлив край. Книгата носи своето послание към всички нас, а именно – да сме единни и само чрез любовта ще успеем да спасим света.

След като прочете романа “Земната лястовичка”, моята дъщеря Теодора беше толкова впечатлена, че го разказа на приятелите си и той се превърна в бестселър на махалата. Теди настоя да има продължение, в което главната героиня да бъде тя. Така, под нейната инициатива, започнах да пиша романа “Перлата на Елирия”. Докато в книгата “Земната лястовичка” действието се развива на Земята, то в “Перлата на Елирия” е в Космоса. Героите попадат във фантастични светове, чудновати човешки общества, където взаимоотношенията между хората са различни. Преживяват необикновени приключения, внезапни обрати, докато достигнат до крайната цел.

– Вие сте стоматолог по професия. Но сте автор на два романа. Как си съжителстват тези две дейности – не си ли пречат, как се допълват?

– Аз съм стоматолог по професия и работя в три кабинета – гр. Несебър, гр. Ахелой, с. Просеник. Трудно е наистина, но успявам да съчетая работата и задълженията с удоволствието да съчинявам истории и да ги написвам. Например докато пътувам в автобуса и гледам през прозореца, в главата ми се е зародила идея, обмислям подробностите и в свободното време я написвам в тетрадка. Така, капка па капка сътворих моите два романа.

– Романите ви са написани в жанра фантастика. Защо точно фантастика?

– Още от дете обожавам фантастиката. Тя ми дава възможност да се пренеса в един друг, различен от нашия свят. Мога да видя красиви причудливи светове или да попадна на негостоприемна планета, където бушуват огнени стихии или цари ледена зима, но аз успявам да се измъкна невредима. Но не само това. Фантастиката дава възможност да се види бъдещето. Има неща, които сме чели в миналото като фантастика, а сега са действителност. Ако в момента летенето в Космоса е абсолютно невъзможно, то в бъдеще може да бъде реалност.

– Откъде черпите идеите си?

– Откъде черпя идеите си? От моя живот. Случки, които аз съм преживяла или истории от живота на мои приятели. В двата романа фантастичното се преплита с реалното и има много сцени от съвременността.

– Какво е за вас фантастиката – бягство от действителността, свят на мечти или бъдеща реалност?

– За мен фантастиката е както свят на мечти, така и бъдеща реалност. Мечтите са движеща сила, която ни тласка напред, която ни помага да се справим с трудностите и да постигнем невъзможното.

– Пишейки, откъсвате ли се от реалността или една част от вас си остава здраво стъпила на земята?

– Желателно е да съм здраво стъпила на земята и да не загубвам връзката си с реалността, докато пиша. Задълженията и работата трябва да бъдат свършени.

– Свидетели сме, а и участници в много динамични обществени процеси. Как си представяте живота след петдесет години?

– Аз съм оптимист. Вярвам, че след петдесет години животът ще стане по-добър. Убедена съм, че разумът в хората ще надделее над безумните страсти за власт и натрупване на капитали. Въпреки че сега се намираме в кризисен период на преразпределение на света между няколко могъщи сили, сигурна съм, че спорните въпроси ще бъдат решени по мирен път.

– Случвало ли ви се е да се сблъсквате с необясними явления?

– Мога да разкажа за една необикновена случка, която се случи с мен и която по никакъв начин не мога да обясня. Аз съм атеист. Не вярвам в магии и всякакви други свръхестествени събития, но зная, че все още заобикалящият ни свят не е достатъчно добре проучен и може да съдържа много загадки, които тепърва ще бъдат обект на изучаване.

Това се случи преди две години. Бях в Русия. Отидох да посетя къщата, където се е родила моята баба. Там вече никой не живее. Нейните майка и две сестри отдавна бяха починали. Къщата беше обрасла от всички страни с храсти и плевели. Едва успях да си прокарам път до входа. Вратата беше заключена с катинар и аз седнах на дървените прогнили стълби. Спомних си миналото. Къщата кипеше от живот. Двете отрудени сестри на баба ми тичаха напред-назад. Шетаха, готвеха вкусни ястия, носеха вода с менците от кладенеца, поливаха зеленчука в градината. Стоях пред портичката и с мъка си спомних отминалите години, когато все още бяха живи. А сега всичко беше запустяло. Обхвана ме такава огромна скръб, че не усетих кога сълзите ми потекоха от очите. Седях на стълбите до вратата, плачех и... проговорих на тях, мъртвите. Да съм седяла така около половин час, когато внезапно усетих, че някаква сила започна да тласка тялото ми напред-назад. Исках да спра, но не можех. Опитах се да стана, но не се получи. Нещо невидимо и странно ме задържаше там. И тогава осъзнах – бях в царството но мъртвите! Та тук, на това място, от години не беше стъпвал човешки крак! Ужасът обля тялото ми. Мобилизирах всички мои мускули да се противопоставя на тази необяснима сила. Успях да стана и панически хукнах колкото се може по-далеч от това място.

След това една моя братовчедка ми разказа, че и с нея са се случвали странни неща, а по-късно гледах едно предаване по YouTube, че във Волгоградска област имало много места – центрове на паранормални явления.

– Пишейки фантастика, какво пропуснахте в живота си?

– Не мисля, че съм пропуснала нещо в живота си, като пиша фантастика. Напротив, обогатих знанията си. Докато пиша, е необходимо да проверявам много факти, да правя справки и така получих повече информация за света. Освен това фантастиката е актуална сред младежта, надявам се да имам читатели, но дори и тези, които не обичат фантастика, са споделили с мен, че с удоволствие четат моите романи, защото в тях са отразени много житейски проблеми от реалния свят.

– За какво мечтаете, Анна?

– Мечтая моите романи “Земната лястовичка” и “Перлата на Елирия” да имат много читатели, както и да имам сили и възможности да напиша продължение.

--------------
Интервюто е публикувано във в. “Компас”.
---------------