За книгата “Дейци на благородна кауза” на Христина Стоева

Излезе от печат книгата “Дейци на благородна кауза” на известната общественичка, публицистка и писателка от Варна Христина Стоева и съпругът й Илия Стоев. (Издателство: “Колор Принт”, Варна). Тя впечатлява още от пръв поглед със солидния си обем (400стр.), изящен дизайн и най-вече, с интригуващото си заглавие. Коя е благородната кауза и кои са дейците – нейни защитници? На този и на още много други въпроси, читателят ще намери отговор след като я прочете. Книгата е написана за хора, факти и събития, случили се през миналия век, но е твърде актуална и днес. Благородната кауза е с непреходно значение, а през последните няколко десетилетия все по-често срещаме безделие, отдаване на пиянство и наркотици, стремеж за лесна печалба чрез измама, безгрижие за възрастните и децата, незаинтересованост за съдбата на Родината и много други явления, които в никакъв случай не се вместват в разбирането ни за благородна кауза..

 Нека сега се върнем към описание на книгата-сборник: “Дейци на благородната кауза” и на нейното съдържание. Заглавната корица, дело на заслужилия варненски художник Радко Мурзов, представлява внушително дърво с мощна корона и свежи, зелени листа, върху клоните на което, сякаш вълшебни птици, са “накацали” снимките на красиви жени и мъже с ведри лица и устремен поглед в бъдещето. Не е трудно да се досетим, че това е родословното дърво, символизиращо прокудените от родните им места тракийци, които са успели да се изплъзнат от лапите на преследващите ги зловещи турски орди, които са намерили радушен прием в родината Майка България, установили са се за постоянно тук, решени да продължат родословието на своите достойни предци и да бъдат верни на тяхната заръка: “Не забравяйте, но не отмъщавайте!” Жалко е, че не малка част от техните сънародници са били настигани от свирепите преследвачи, които безмилостно са ги разстрелвали, обезглавявали или след неимоверни страдания, глад и болести много от тях са измирали по пътищата..

 Не по малко впечатляваща е и задната корица на книгата. От снимката върху нея, сякаш не вдъхновеният лик на авторите Христина и Илия Стоеви, а самите те ни гледат приветливо, а сияйните им лъчезарни усмивки напускат очертанията на книгата, реят се в безбрежното пространство и пожелават на всички хора по света да живеят в мир, обич и взаимопомощ. Повече от доброжелателно е и посланието, което те отправят към читателите: в духа на Паисий: “Четете и знайте, що сме ний писали, от много книги и вестници събрали. Четете! Родовата памет освежете и в наследство на младите я оставете!” Това, което те са писали и “от много книги и вестници събрали” в продължение на повече от половин век, е трудно да си го представим. Христина Стоева е написала 30 книги, от които са издадени двайсет и една. Автор е на над 150 статии, на неколкократно повече кореспонденции и дописки във варненски и централни издания. Творчеството й няма нищо измислено, съчинено. Неизменен спътник в живота и във всестранната й обществена и културна дейност е съпругът й Илия Стоев. Той е и незаменим неин сътрудник и консултант по всички творчески въпроси. Своевременно й осигурява, на високо професионално и техническо ниво, документален снимков материал и видео филми за богато илюстрираните й книги, статии, кореспонденции и дописки. Подпомага я и в практическите взаимоотношения с различните издателства и редакции, като често я заменя и изцяло там, където се налага и това е възможно. Важно условие за успешната работа и на двамата е тяхната висока квалификация и образователен ценз. Те са висшисти – специалисти в своите области, с допълнително участие в курсове за обучение. Христина има натрупан солиден опит в резултат на заемани през целия си жизнен и трудов път на много и най-различни отговорни административни, професионални и обществени ръководни постове, често и на доброволни начала по няколко едновременно. Темите, които разработва в своите статии, кореспонденции и дописки, са в широк диапазон със значимост не само за Варна, но и в национален мащаб. Тя е потомка на тракийски бежанци и е съвсем естествено проблемите на тази част от българското население да са в центъра на нейното внимание. Това са грижи, свързани с организиране и масовизиране на тракийските дружества, подобряване на материалната им база, обогатяване квалификацията на работниците и служителите, формиране на междуличностна и колективна етичност, отстояване на родовите и народни традиции, възпитание в родолюбие, обич и всеотдайна служба на Родината, издигане на физическата, здравна, педагогическа и обща култура – все задачи за реализиране в диапазона на БЛАГОРОДНАТА КАУЗА, както сочи заглавието на авторската книга на Христина и Илия Стоеви..

 Решаването на всички тези и още много други проблеми е изисквало много усилия в продължение на десетки години и помощта на много инстанции, включително и на някои държавни органи. В началото е било изключително трудно да се подсигурят дори временни жилища за тракийските бежанци и често им са предоставяни помещения за съвместно обитаване от няколко семейства или цели групи от бездомни. Трудно е било да им се намери каквато и да е работа, за да може да се прехранват. През това време и държавата е била в трудно положение, поради отнетите и земи и наложени тежки репарации след Балканската, Междусъюзническата и Първата световна войни. Макар и при недостатъчно изгодни усилия, на настанените в градовете тракийци са отпуснати заеми за построяване на жилища , а на живеещите в селата са предоставени земи и средства за закупуване на работен добитък и селскостопански инвентар. Големи надежди възлагала идеята за сключване на договор между правителствата на България и Турция за заплащане стойността на изоставените жилища, земи и добитък от прогонените тракийци. Държавата сключила с турското правителство твърде неизгоден и обиден договор. Това е така нареченият “Ангорски договор за вечно приятелство” за заплащане стойността на изоставените от тракийските бежанци земи, добитък и имущество, която по цените през 1913 година възлизала на 10 милиарда лева срещу 600 милиона лева стойност на оставеното от преселилите се доброволно от България турски семейства. Не са били малко грижите и за настаняване децата на тракийските бежанци в основните училища, а по-големите да бъдат приети в техникуми или гимназии. Така много години, цели десетилетия, докато се подготвят специалисти, които да заемат отговорни длъжности, равностойно с местните българи, включително и от най-висок ранг. Наложителни били и много системни усилия за формиране на таланти у някои лица и включването им в самодейни танцови, певчески, инструментални и театрални колективи, както и в спортни клубове. За успеха на всички тези дейности Христина е вложила огромни усилия. Това обяснява и голямото доверие, което й имат тракийските бежанци, които почти непрекъснато са я избирали в ръководствата на техните дружества. За нейна радост и за радост на всички българи тракийците, със своите добродетели, се нареждат сред най-добрата част на родината. Сред тях израстват и се извисяват на национално и световно ниво много талантливи учени, публицисти, писатели, поети, артисти, спортисти, въобще.представители на всички клонове на науката, културата и изкуството с ценен принос не само за Варна, но и за Родината. В книгата-сборник се разказва за тях убедително, пестеливо, с радост и с овладяна емоционалност. Никога и при никакви обстоятелства авторката не се поставя на по- висока позиция, дори когато има достатъчно основания за това. Така заслужено печели уважението и признанието на всички Два пъти е награждавана с орден “Кирил и Методий” – ІІІ и І степен, носител е на орден “13 века България”, на орден “Капитан Петко Войвода”, на десетки грамоти и поздравителни адреси. Това е само незначителна част, израз на уважението, признанието и зачитането, което и е указвано и продължава да й се указва по повод на лични, местни и национални празници. Семейството на Христина Стоева и лично тя са изключително благодарни за това топло, честно и сърдечно уважение и признание през изминалите години, което продължава и днес. Заслужен негов израз е и спонсорирането на настоящата книга, от предложението за написването на която тя не се отказва, а го приема с благодарност. Девизът на Христина Стоева е: “Докато тупка сърцето, нека скърца перцето”. Тя е на 84 години, които й напомнят за себе си с по-лесна умора и с някои болежки. Въпреки това тя е с бодър дух и продължава да работи. Родителите й са били дълголетници – баща й е доживял до 95 години, а майка й – до 105 г. Надяваме се генът на дълголетието да прояви благосклонност и към нея, та сърцето й още дълго “да тупка и перцето й да скърца” Пожелаваме й го искрено и от сърце!

...

 Ето, че завършвам писмото си, а ми се струва, че казах толкова малко за великолепната книга на Христина и Илия Стоеви. И колкото и да ми се иска, не мога да избегна често употребявания шаблонен израз: “Нека читателят да прочете книгата и потърси отговор на всички останали въпроси, на които аз не съумях да дам отговор.”

С уважение и признателност:
Герго...
Мездра

П.С. Споделям становището на Христина за изписване с главни букви “войвода” т.е.Капитан Петко Войвода. Същевременно моля за извинение за допуснати някои грешки и неточности, ако забележите такива.
Същият

----------------