За морето и вечната му сила, за любовта и хората!

За морето и вечната му сила, за любовта и хората!

Есе

Всички обичат морето. А някои не си го признават. Или просто обичат нещо друго.

Повечето хора обичат морето. Но понякога са разочаровани от него. То не винаги е спокойно, но и не винаги е бурно. Точно както любовта...

Свикнали сме да идеализираме – или според общите представи, или според индивидуалните. Всеки има неговата си призма, неговия си идеал и представа за перфектното море. То може да бъде гладко, синьо и прозрачно, на допир като коприна, без вълни, но и с куп други взаимоизключващи се изисквания – да подухва вятър, да има сянка, да не се чува хорска или детска глъч, да не е нито студено, нито топло, да не вали, да е ситен и мек пясъка, но не и горещ...

Да изброявам ли още, за да стане ясно, че се стремим към нагласените неща, изкуствената пълнота?!

Същото е, както и при любовта и търсенето на перфектната половинка. Затова не спираме с илюзорните представи за принцове на бели коне и идеални жени...

Нима е възможно човек винаги да е един и същ? А ако е, не е ли безкрайно скучен?! (за другите и за самия себе си(

Какво като намериш идеалният/та, най-добрият/та, най-способният/та, като с нищо не може да те изненада или просто се е превърнал/а в лишено от емоции същество, което се води по общоприетите стандарти за това как и какво трябва да се прави?!

Идеалното не носи щастие, а животът такъв, какъвто е; любимият/та, какъвто е, морето – каквото е.

Защото, когато казваме: “този път морето не ми хареса, не случихме на време”, ние не преставаме да обичаме морето. Когато бабата или който и да е каже на малкото дете: “ако си лошо, няма да те обичам”, тя всъщност няма предвид това.

Когато пък се обидим и не говорим на любимия/та, ние пак не преставаме да го/я обичаме. Стига да има наистина любов.

Морето е променливо. То може да си играе с нас, да ни гони и закача, да изучава нашето търпение; може и да се разбушува така силно, че да не ни дава да се доближим до него. Може да бъде мрачно и студено. Също като нас – когато се караме и спорим, когато се обвиняваме или защитаваме, когато мълчим и издигаме стени...

Значи ли това, че утре, след няколко дни, другия месец, то пак ще е такова и ние пак ще сме същите?!

Всичко се променя, но в морето е скрита вечната сила на младостта. Защо ли? На нея е присъщо да бъде непокорна, необуздана и луда. Тя не пита, а действа, тя проявява характер, прави на инат и се бори безотказно докато не постигне целите си. Младостта вярва в мечтите, защото вярва в себе си. Вярва в собствените си сили, а не чака одобрението на другите.

Затова морето е вечно младо – защото е истинско и си позволява да бъде такова без грам да го интересуват хорските блянове, молби и брътвежи.

Морето е безстрашно, а ние сме изпълнени със страхове-спирачки и затова то е недостижимо. Затова и мечтите си остават мираж за нас.

Ако позволим на любовта към мечтата и към самите себе си да нахлуе в нас, ако приемем младостта си, ще станем точно като морето – истински, което означава и понякога лоши. Но приемайки и тъмната си половина-своята сянка, ще привлечем истината. Морето е необятно и повечето от нас се отказват от него, когато е бурно и не ни харесва. Така бягаме и отхвърляме и любимия човек, когато е ядосан или мрачен. По този начин не приемаме тъмната му страна, а това означава и човека в неговата цялост. Именно заради страха от отхвърляне не показваме своята сянка и всички се превръщаме в лицемери. Но само, когато сме едно цяло, сме истински себе си. И когато приемаме другите, каквито са. И само така, без да се страхуваме, бихме се потопили и разкрили необятния свят на човека до нас и на самите нас.Тогава ще можем да си позволим да търсим щастието, да го губим и намираме, да имаме висоти и недотам добри дни, да ни боли, но да знаем, че не винаги ще страдаме или обвиняваме другите, защото докато сме живи Животът зависи от нас!

Морето може само да ни бъде пример: то си върши своята работа постоянно, макар и по променлив начин. И ние го обичаме знаейки, че не можем да го контролираме. Така както и любовта не подлежи на контрол.