За “Великденски камбани” от Пенка Бангова

Хубавото на моята достолепна възраст е, че разполагам с време за четене, а срещна ли талантливо написана книга, изпитвам приятно чувство. Такова изживяване имах при запознаване с разказите, включени във “Великденски камбани” от Пенка Бангова. Седемнадесетте творби те потапят в свят, възпяващ заложения у всеки човек копнеж да бъде поне малко по-добър, по-съвършен. Езикът, с който си служи авторката, е изразителен и точен, съдбите на литературните герои са логически обосновани и като резултат повествованието звучи искрено и правдоподобно. Когато навлязох в живота на семейство Антови, имах чувство, че “Цветя” е написан от мъж, заемал длъжността “главен механик”, а разказът “Чешмата” ме изпълни с усещането, че е сътворен от зидар, работил по социалистическите обекти на България. Явно, Бангова е добър психолог. Тя умее да прониква в душите на своите герои, благодарение на което те са живи и въздействащи. Оригинално е разгърнат образът на Емануил Кенаров от “Апартаментът”, разказ, който поставя белетристиката й на високо ниво. Директорът на института край големия град се явява и в “Копнеж”, “Убийците”, “Щастие”. Всяка негова намеса в поднесената история, добавя нови щрихи към духовния му мир.

Бангова е проявила таланта си и при изграждане на второстепенните персонажи. Например за Анастасия Пакаризова, майката на Явор от едноименния разказ, са отделени само шест изречения, но чрез тях читателят научава много: той вижда сивите й очи, от които струи тревога; чува гласа й, изпълнен със съчувствие; разбира, че не смята вземането на лекарства за панацея, че домът й е уютен. Благодарение на така изградения образ, Пакаризова оживява в съзнанието на четящия и се превръща в запомнящ се литературен герой.

При изграждане на сюжетите авторката е спазила завета на Фьодор Достоевски: “не измисляйте, защото действителността е по-фантастична от всяка измислица.” И седемнадесетте разказа са подчинени на тази идея. В тях до голяма степен са обрисувани годините преди и по време на Прехода, като са засегнати някои кардинални проблеми на нашето време, естествено в границите, които позволява кратката форма на разказа.

В своите творби Пенка Бангова не назидава, а провокира читателя към разсъждения. Отговорите са закодирани деликатно и говорят за житейска зрялост. Прозата й е озарена от доброта и може би за това след като затворих последната страница имах усещането, че в душата ми празнично пеят великденски камбани. В заключение ще отбележа, че според мен книгата е успех за авторката.

февруари, 2017 г.

-----------------
Публ. в Алманах “Бургас”, 2019 г.
-----------------