Жертвеният път на възхода

Жертвеният път на възхода
(“Септември” – Гео Милев)

Поемата “Септември” е отпечатана през 1924 г. в сп. “Пламък”, тя е своеобразен художествен отклик на събитията от времето на Септемврийското въстание. Тя е част от септемврийската литература по своята идейно-тематична насоченост.

Имаме основание да считаме, че поетът експресионист Гео Милев е дал своя интерпретация на събитията. Връзката със Септемврийското въстание е само тематична, тъй като авторът модернист не търси правдиво изобразяване на събитията, а пресъздава своята субективна позиция, своята експресия за историческия факт. Контрастни са чувствата, които преобладават в творбата и те са породени от смисъла на идеите и от вълнуващото преживяване на автора. Две основни художествени идеи намират своята интерпретация в поемата – жертвеният път на възхода и трагизмът на кървавото потушаване на въстанието. Амплитудата на чувства е изключително висока. Събуденият за своята правда народ извървява своя жертвен път към свободата. Възходът на надеждите, вярата в щастливото бъдеще, опиянението и възторгът на масите намират своя опоетизация в поемата. Силната хиперболизация, използвана от автора, има своето стилистично значение.

Първата част на произведението съдържа патоса на възвеличението на народния устрем, но в същото време в подтекста звучи идеята за трагизма на събитията. Народните маси са основен герой в поемата и тяхното въодушевление е обект на експресията на автора. Силно подвластен на поетиката на експресионизма, поетът Гео Милев пресъздава събитията много вълнуващо. Липсва последователно изграден сюжет, налице е фрагментираност на картините, образите са гротесково изкривени, деформирани. Граматическият строеж е силно нарушен. Поетът използва принципите на модернистичното изкуство, за да внуши грандиозната сила на човешкото преживяване. Героят на поемата е избрал пътя на саможертвата и в това има нещо величествено. Бликнали са надежди за отхвърляне оковите на робството. Интересно е това, че пътят към свободата минава през смъртта. Такава е цената на борбата за справедливост и човешки права. Въстаниците осъзнават това и смело поемат жертвения кръст:
Нощта ражда из мъртва утроба
вековната злоба на роба;
своя пурпурен гняв –
величав.

В една дълбока метафоричност звучат първите стихове на поемата. “Нощта” и “мъртва утроба” са художествени образи на робството, в чийто мрак се поражда гняв, недоволство, съпротива. Още в първите редове се открива трагиката на борбата, предусещане за нещастен край. Въпреки това първата част на поемата е белязана със знака на величественото, грандиозното, неповторимото. Има нещо красиво във възхода на масите. Всеки народ, осъзнал робската си участ и погледнал към слънцето на свободата, е героичен. Напразно е обвиняван Гео Милев, че не е спазил историческата истина, като е пресъздал въстанието като всеобщ бунт на народа. Поетът разкрива екстаза на вълнението и възторга, поради което силно хиперболизира историческата истина. Не от всички градове, села, паланки са се стекли въстаниците. Регионално въстанието е ограничено, но поетът пресъздава стихията на народното недоволство, което няма граници, няма географска определеност. “Като отприщено стадо” – това е художествено сравнение, което използва Гео Милев, за да изрази стихията на народното недоволство, жертвения път на възхода, извървян от масите със стоицизъм и категорична убеденост. Има нещо първично, но и величествено в стихията на народното недоволство, което прави обикновените хора велики:
Неудържими
страхотни
велики:
НАРОД!

Поетът дава свое определение на разбунтувалата се маса обезправени хора, които се борят за човешките си права с цената на кръвта. Две поетически метафори най-точно пресъздават величието на бунта и кървавата саможертва на въстаниците:
Слънчогледите
погледнаха слънцето!
и
Слънчогледите паднаха в прах.

В диапазона на две контрастни чувства – възторг и покруса, се ражда патосът на творбата. Величествен е гневът на хората, който възпламенява сърцата и извежда разбунтувалите се на улицата:
И писа със своите кърви
СВОБОДЕН!

В тези редове най-точно се подчертава истината за жертвения път на възхода. Осъзнали своята саможертва, въстаниците убедено вървят напред. Те са готови да оставят своите подвизи пред олтара на отечеството. Когато един народ пише историята си с кръв, то той е узрял за свободата си. В този самоубийствен път напред народът търси благословията на бога, за да бъде увенчана борбата с победа:
С нами бог!

Има неудържим патос в душите на въстаниците, които са отхвърлили идеята на робството и се борят за свободата си. Поемата разкрива не чисто национални проблеми, тя достига до идеята за противопоставянето на всяко човешко зло, търсене на хармония в света, протест срещу всяка човешка несправедливост. Отвоюването на права е мъчителен и болезнен процес, изискващ стоицизъм и жертвеност.

Като изключителен пример на човешката жертвеност е образът на поп Андрей, изваян от автора в светлина на величественост, грандиозност, неповторимост. Героят отхвърля божествената идея, суеверието, религията, за да утвърди пътя на борбата за човешка справедливост. Неговата богоборческа идея звучи изключително силно, изразявайки новия смисъл на борбата. Сам проповедник на божията промисъл, със своето опълчване срещу нея, той отхвърля всяка човешка илюзия и суеверие. Героят покорява със силата но своята саможертва. Свободен в душата си, той приема смъртта като опрощение, като възмездие и като безсмъртие:
Палачи!
Що значи
смъртта на един?

Художественият образ е разгледан в духовно-символен план, за да докаже смисъла на бунтарството, философията на просветлението, духовното извисяване.

Народът извървя духовния път до безсмъртието. Неговата жертвеност в общочовешки план е внушение за високата цена на човешките стойности, за които се воюва.

Трагично и оптимистично се сливат, за да се открои истината, че всеки прогрес се изстрадва.

Поемата “Септември” е написана по конкретен повод, но тя се очертава като една философско произведение по важни екзистенциални проблеми. Робство, борба, свобода, усъвършенстване на духа, търсене на световна хармония – това са мисли, които провокира творбата, за която Гео Милев заплаща с живота си.

-----------------

Публ. в “Литература. Учебно помагало 8.-12. клас. Есета, теми, анализи”, Бургас, 2010.