Борис Смилев е роден през 1886 г. на борда на кораба “Stella”, някъде между Ню Йорк и Флорида. Записан е на името на капитана, а фамилията взима от майката си – Смила от Велико Търново. Неизвестно как озовала се в САЩ, тя е била член на пътуваща естрадно-театрална група.
До 14-годишна възраст Борис живее в различни градове на Америка, по-късно и в Канада. Там завършва средното си образование и постъпва в университет. След като доведеният му баща умира, през 1904 г. майка и син поемат обратния път към България.
В “родината” си младият Борис Смилев започва работа като железничар, за да издържа Смила. Скоро умира и тя. Борис отново поема скиталческата орис, стигайки Одеса, Трапезунд, Смирна, а по-късно се връща в Америка.
Подвизава се в Ню Йорк, после в Сан Франциско, а след това и в Гранит-сити, където редактира български вестник. По страниците му Смилев печата стихове, къси новели, лирични разкази. Част от тях са запазени в сп. “Бисери”, във вестник “Балкански орел” – Гранит-сити, и на френски – в списание “Revue Canadiene”.
Публикациите секват някъде около 1910 г. Прелетялата през океана вест за мобилизацията го връща отново в родината, на борда на кораба “Lusitania”. Записва се доброволец в Балканската война. Убит е в престрелка при село Кючук Сандъкли на 22 март 1913 г.