Балада

Балада

І
Вилнеят вълните. И вала след вал
наваля се пяна, засмяна и зла.
Вилнеят вълните. В лудия бал
луната пияна се люшка!
Ела!
Вълните вилнеят. В шутош и смях
шипящи се ширят, кипят на мъгла,
и съскат, и блъскат, и пръскат. Във тях
русалки разблудни се любят!
Ела!
Вълните вилнеят. И члуна ми бял
полита, залита, сред голи тела.
Телата кристални във белий вуал,
ме блазнят и дразнят!
Смили се, ела!
Вилнели вълните във танец проклет.
Напразно я чакал. Тя с други била.
Вилнели вълните и труп един блед
Люлели със песен, вакхална и зла.

На парахода Lusitania. 1912

ІІ
... Всред тих, вековен лес,
две тъмни езера.
Русалки в тайна глъбина
живеят там...
– И нивга, никой человек
не е русалките видял.
Но знайно е от памти-век,
че тежък е томува дял
на тоя свят определен,
кой в късна доба, заблуден
под тъжен месец, би съзрял
русалките край тъмен бряг. –
... Сред тих вековен лес,
две тъмни езера.
Русалки в тайна глъбина
живеят там...
– И тежък дял ме чака мен,
че в късен, буен, лунен час
русалките съгледах аз,
що крият твоите очи –
две тъмни, тъмни езера,
вековен лес край тях мълчи!

Бургас. 1904
(In Legendenton)