Екатерина Пенчева е родена е на 10 май 1965 г. в град Ловеч. Завършила е СА “Д. А. Ценов” – Свищов. Магистър е по финанси. Работила е като журналист.
Първите трепети на влюбено момиче пробуждат перото ѝ. Неин емблематичен образ е любовта, но в творчеството ѝ намират място разнообразни теми и идеи.
Автор е на стихосбирките “Обич” – 1999 г., “Молитва” – 2004 г., “Лунно момче” – 2004 г., “Лирично пречистване” – 2008 г., “И неразумна – благослов” – 2008 г., “Принцеса ли съм?” – 2009 г., “Един следобед, минал без да спре” – 2014 г., както и на книгите “Букет от златна есен” (импресии) – 2006 г. и “Небесен наниз” (акростихове) – 2007 г.
От 2009 г. пише поезия, гатанки, проза и римувана проза за деца.
Носител е на награди от поетични конкурси с местно, национално и международно значение. Нейни творби са публикувани в различни медии – литературни вестници и списания, алманаси и сборници с регионално, национално и международно участие. За последната си книга “Един следобед, минал без да спре” (любовна лирика) е удостоена с наградата на Община Ловеч за принос в областта на културата “Ловешки меч” 2015 г.
Рисува монотипии и камъни. Свири на пиано. Мисли, че поезията е себе разкриване, себе раздаване, всеотдайност, страст, безгранична любов, труд и много повече, което не може да изрази с думи, защото словото се чувства най-добре със сърцето и душата.
Книгите ѝ са лирични откровения, с които докосва приятелите на поезията с нещо чисто и красиво, което буди стиха ѝ. Най-голямата ѝ награда е признанието на читателя. Най-хубавите думи, които е чувала за творчеството ѝ са: “Това е писано за мен.”