Христо Христов

Христо Денев Христов е роден на 20 октомври 1943 г. в град Карнобат. По това време Карнобат е малък град, в който всички се познават. Завършва гимназия в родния си град през 1961 г.

През 1968 г. се дипломира във ВМЕИ – София като електроинженер със специалност “Радиотехника”. Професионалната му кариера няма нищо общо с науката, но работата му като “конструктор” му помага да се ориентира за същността на електрическите, магнитни, електромагнитни и електро-динамични процеси.

Още от ученическите години, любопитството на Христов е в посока на географията, астрономията и физиката. Математиката не го заинтригува много, защото е самоуверен, че може да се справи с всякаква задача. Докъде е стигнала науката за природата, към това е насочен неговия интерес и като студент. Няма проблем с информацията, защото в “руските книжарници” има преводи на почти всичко свързано с квантовата теория, при това на приемливи за студент цени. Успява да се абонира и за пълното издание на научните работи на Алберт Айнщайн и вече може да пие вода направо от извора.

Той не вижда никаква логическа връзка между квантовите представи и реалните физически процеси: В излъчените и приеманите радиовълни няма дори намек за дискретни кванти. Зависимостта на енергията от честотата е очеваден абсурд – енергията на излъчените и приеманите радиовълни зависи само от амплитудата на електромагнитното колебание; Представата за имагинерна (невъзможна, нереална) “вълна на вероятност” не е мотивирана с нищо; Имагинерното уравнение на Шрьодингер за вероятностите пада от небето – не е изведено от математически анализ на реални физически процеси.

Луи дьо Броил открива, че всяка частица има дължина на вълната на вероятност “изхождайки от интуитивни съображения за симетрия в природата”, но интуицията на Христов му подсказва съвсем друго : Всякакви твърдения за природата могат и трябва да се обосновават само на логично описание на наблюденията и експеримента. Откъде другаде може да получи информация дьо Броил, ако не е избран от Бог пророк?

По-близо до истината е може би теорията на относителността на Алберт Айнщайн? Оригиналното творчество на Айнщайн разширява кръгозора на Христов и той вече е наясно, че Теорията на относителността и Квантовата теория описват две, несъвместими като идея за реалността, представи за природата. Впечатлен е не толкова от теорията на относителността, а повече от научните работи на Айнщайн в зряла възраст. Самият Айнщайн също търси истината до края на живота си: Разработва пет варианта за “Единна теория на полето”. Последният “Релативистична теория на несиметричното поле” е публикуван след смъртта му в 1955 г. Според Христов, Айнщайн е на светлинни години от истината, но приема тези научни работи за послание към следващите поколения физици.

Има ли път към единна наука за природата? Трябва да има, защото е невъзможно да няма! Въпросът е как да го намерим? А и струва ли си да го търсим? Според Христов: Да, струва си, защото ще промени нашият свят повече от очакванията и на най-големите оптимисти.