Константин Константинов

Константин Константинов е роден в Сливен на 20 август 1890 г. Завършва Правния факултет (1911 г.) на Софийския университет. От ноември 1911 до април 1912 година живее в Париж, където се запознава и сприятелява със символиста Николай Лилиев. Константинов работи като съдия, адвокат, юрисконсулт.

Първите му литературни опити са от 1907 г. През 1914 г. издава сп. “Звено” заедно с Димчо Дебелянов и Димитър Подвързачов. В периода август-септември 1944 г. е директор на Радио София. Избран за председател (1945-1947) на секция “Литература” в Камарата за наука и изкуство и за председател (1945-1946) на Съюза на българските писатели.

Автор на разкази и пътеписи, на детска литература, както и на един роман (“Кръв”, 1933 г.). В историята на българската литература Константинов остава преди всичко с разказите си, в които най-добре се изявява пестеливият му, точен стил, умелото структуриране на сюжета и тънкият усет към психологията на героите.

Пише под псевдонимите Душечка, Полишинел, Polichinel, Бродяга, Semper Idem

През 2004 г. на негово име в Сливен е учредена националната литературна награда “Константин Константинов”.