Вътьо Раковски

Вътьо Драганов Раковски е роден на 9 ноември 1925 г. в с. Голяма Брестница, Луковитско. Завършва славянска филология в Софийски университет.

Първото му стихотворение излиза през 1941 г. в списание “Българска реч”. От 1952 до 1990 година работи като редактор на литературното списание “Септември”. В периода 1991 – 1994 година е съветник в посолството на Република България в Прага. Раковски е сред учредителите на Съюза на преводачите в България, както и дългогодишен секретар на българския ПЕН-клуб. Дългогодишен председател на Дружеството за дружба с чешкия и словашкия народ.

Автор е на повече от 40 книги с поезия, и е преводач на над 50 книги от чешки и словашки.

Издадени книги: “На брега на Марица” (1951), “Дъга над равнината” (1954), “Пътник през света” (1958), “Високосни години” (1961), “Сребърно утро” (за деца, 1961), “Хляб и чувства” (1962), “Пет минути преди деня” (1964), “Близко ехо” (1966), “Делничен свят” (1966), “Вечерни покриви” (1968), “Шал от калинки” (за деца, 1968), “Добър ден, Галилей” (1970), “Насрещен сняг” (1971), “Ветровити подножия (1974), “Съботен гроздобер. Избрана лирика” (1975), “Синята дъга” (1976), “На редутите край Плевен свети огън” (исторически разказ за деца, 1977), “Прозорец за птици” (1978), “Спасени чувства” (1978), “С облаче на рамо” (за деца, 1979), “Под стряха от дъжд” (1982), “Диогенови фенери” (1984), “Кълбо” (1984), “Лирика” (в два тома, 1985), “Амфитеатър” (1988), “Битие” (1989), 1996 – “Нощна катедрала” (1996), “Сто” (1996), “По пътя за Емаус” (1998), “Есен, сънуваш ли своето лято” (1998), “Аз – Дон Кихот от Ла Манча” (2000), “Витото стълбище” (автобиографични есета, 2001), “Искам да ти кажа нещо, свят” (2002), “Прозорец за птици и ангели” (2005), “Викът на моето мълчание” (2006), “И чука по стената на дъжда съдбата” (2007), “Чешки поети” (критика, 2008), “От другата страна на времето” (2009).

Носител е на български и международни отличия, сред които: Наградата на София за литература (1968), Яворова награда (1999), награда на Съюза на преводачите в България (1990); чешките награди “Витезслав Незвал”, “Иржи Волкер” и “Премия Бохемика” на Сдружението на чешките писатели; словашката награда “Павол Хвездослав” на Министерството на културата на Словашката република (1971).

Носител на орден “Кирил и Методий” – I степен и златен медал за сътрудничество с Чехословакия. През 2008 г. му е присъдена посмъртно една от най-престижните награди на Чешката република – “Gratias Agit”.

Негови книги са превеждани на словашки “Letiaci den” (1981), и на чешки “Jak placha voda” (1984), а отделни стихотворения – на английски, беларуски, грузински, испански, руски, украински, унгарски, финландски, холандски, чешки и словашки, френски, хинди, румънски, гръцки, китайски език.

Умира на 14 май 2008 година в София.