Владимир Висоцки

Владимир Семьонович Висоцки е руски поет, певец, театрален и филмов актьор и писател. Той е един от най-известните бардове в Съветския съюз.

Роден е на 25 януари 1938 г. в Москва в семейство на служещи. Когато започва Великата отечествена война, баща му тъкмо е завършил телеграфо-пощенски техникум и заминава на фронта. През есента на 1941 година Владимир Висоцки и майка му са евакуирани в гр. Бузулук, Чкаловска (сега Оренбургска) област, заедно с Московската парфюмерийна фабрика “Свобода”.

Връщат се в Москва през 1943 година. Постъпва в първи клас на 273-то училище “Шчербаковски”. Отначало живеят на улица “Первая Мешчанская”, в жилището на семейството на майка му. През 1946 родителите му официално разтрогват брака си.

От 1947 до 1949 година учи в руско училище в Германия – до пети клас, където е с баща си, тогава военнослужещ, изпратен на работа там, и с втората му съпруга – Евгения Степановна. Учи и в музикална школа, където прави първи стъпки в музикалното си образование.

През август 1949 бащата е назначен в Северокавказкото военно окръжие, в град Краснодар. Месец по-късно е преместен в Киевското военно окръжие. Владимир Висоцки и Евгения Степановна се завръщат в Москва, на улица “Болшой Каретной”. Там Висоцки постъпва в пети клас на 186-то училище в Коминтерновски район и там завършва десети клас през 1955 година. През 1952 става комсомолец, член е на косомолското бюро и редактор на стенвестника в десети клас. През 90-те години сградата на това училище става сграда на Министерството на правосъдието на РСФСР.

В десети клас Висоцки посещава драматичния кръжок при Дома на учителя “Горки”, ръководен от артиста от МХАТ Владимир Богомолов, забелязал пръв актьорските му заложби. Счита се, че той го е посъветвал да постъпи в театрална студия (според Игор Кохановски, съученик на Висоцки, както и според автобиографични разкази).

Постъпва във факултета по механика на Московския инженерно-строителен институт “В. В. Куйбишев” (МИСИ) през 1955 г.

През 1956 година постъпва в класа за актьори на Школата-студия на МХАТ (Московски художествен академичен театър) “Немирович-Данченко”, Москва, където е студент до 1960 г.

След женитбата си за Марина Влади (и за двамата това е трети брак) има възможност да напуска родната си страна и да пътува най-вече до Франция и САЩ. От втория си брак с Людмила Абрамова има двама синове – Аркади (роден 1962) и Никита (роден 1964).

Владимир Висоцки умира на 25 юли 1980 година. Официалната версия за смъртта на Висоцки е сърдечен удар.

Висоцки умира, когато в Москва се провеждат бойкотираните летни олимпийски игри. Съветската преса не съобщава за неговата смърт с изключение на вестник “Вечерна Москва”, и то три дни по-късно. Въпреки това новината достига до всички краища на Русия и до чужбина. Западните станции, като “Гласът на Америка”, свирят негови песни, а пред театър “Таганка”, където е работил, се стича огромна тълпа от хора. В деня на погребението му хора има дори по покривите на съседните сгради.

След като умира, в личния му архив баща му и жена му, Марина Влади, намират 800 песни и 1100 стихотворения. Изиграл е 30 филмови роли, включително Хамлет, изнасял е концерти по цяла Русия и на много места по света (включително и в България). След смъртта му в СССР е създаден фонд за опазване съхраняване на творчеството му. Въпреки че съветското правителство го признава като актьор, неговите песни остават официално непризнати. Много от тях засягат забранени по това време в СССР теми.