Йордан Пеев

Йордан Димитров Пеев е роден през 1968 г. в гр. Стара Загора. Завършва е “Българска филология” в Софийски университет “Св. Климент Охридски”. Заедно с Пламен Дойнов, Георги Господинов и Бойко Пенчев създават литературен клуб. Живее и твори в родния си град.

В литературата дебютира с поетичната книга “Сълзите на гнева” (в съавторство с Пламен Дойнов, 1990), в която негови стихотворения са обединени под заглавието “Каруцата на ветровете”, за което получава награда “Златно перо”. Следват книгите “Когато смъртта ми прогледне” (стихове, 2014), “Стъклена кожа” (стихове, 2016), “Пощальонът” (роман, 2015), “Последният Адам” (роман, 2015), “Любовни вертикали” (стихове, 2017), “Детонатор за глухарчета” (стихове, 2017), “Филантропията на един варварин” (стихове, 2019).

Автор на музиката и текста на народните песни “Севда изгубена” и “Тугина”. Автор на текста на народната песен “Орис”, изпълнена от солиста на ансамбъл Загоре Веско Василев.

Участва в различни сборници и списания – алманаха “Съвременна българска поезия 2013”, “Световен алманах поезия 2015” и “Световен алманах на поезия 2017” на Poetas del mundo, включен в Световната международна антология “Поети на 21 век”, има публикации във в. “Литературен глас”, е-списание “Литературен свят”, в. “Словото днес” и др. Участва в алманах “Съвременна българска поезия 2014”, както и в “Антология 2015”на СБП. С помощта на поетесата Виолета Бончева като преводач няколко негови стихотворения са преведени и публикувани на испански език в различни литературни списания в Испания. Негови стихове са преведени и публикувани през 2015 г. на английски във вестник “Будилникъ” в Лондон. Романът му “Последният Адам” е преведен на руски език през 2018 г.

Носител е на множество литературни награди от национални и международни литературни конкурси. Първото си отличие получава като ученик в конкурса “Веселин Ханчев”. Следват: втора награда в Международния конкурс на Българско Национално Радио и фондация “Буквите” на десет езика “По стъпките на лятото”, трето място в Международния конкурс на пет езика “Жени и вино – 2014”. Лауреат от Осми Национален литературен празник “Доброслов 2014”, трета награда от Национален поетичен конкурс “Николай Лилиев – 2014”, първа награда от Национален конкурса поезия “Пролет моя – 2014”, Първа награда от поетичен конкурс “Срещу вятъра”. Лауреат на Специалната награда на Съюза на Българските Писатели в Четвърти Национален конкурс “Георги Давидов” и награда на СБП на Четвърти Национален конкурс за поезия “Добромир Тонев – 2014” гр. Пловдив. Носител на втора награда от Националния конкурс “Биньо Иванов – 2015” и на специалната награда от националния конкурс “Николай Лилиев – 2015”. Носител на специалната награда на Съюза на Българските Писатели от “Доброслов – 2016”. Лауреат на “Майсторски клас” в конкурса “Жени вино – 2015”. Носител е на втора награда в конкурса “Магията любов – 2015”, Казанлък, както и на трета награда от Националния Литературен Конкурс “Пролет моя – 2016”. Носител е на награда от Международния Литературен Конкурс “Белоцветни вишни – 2016”, Казанлък; на трета награда в конкурса “150 години от рождението на Пенчо Славейков” 2016. Член на Международното движение “Поетите на Света”. Носител е на Националната награда за поезия “Усин Керим” (2016), където освен наградата на журито печели и наградата на публиката. Носител на втора награда от Четвърти национален поетичен конкурс за любовна лирика “Наздравица за любовта – 2017”. Лауреат на литературната награда на името на Петко и Пенчо Славейкови – 2017 г., Трявна. Лауреат от петнайстото юбилейно издание на Националния конкурс “Пролет моя – 2018” на името на Никола Вапцаров. Има второ място в петото издание на националния конкурс “Николай Лилиев – 2018”. Носител на националната награда “Христо Ботев” 2018. Носител на първо място от поетичния конкурс “Вапцарови дни – Варна 2019”. Носител на първо място от поетичния конкурс “Любовта е пиянство и пиянство от любов – 2020” в Силистра.