Рапсодия в септември

Рапсодия в септември

Аз съм джуджето, което държи барабана
в дългия ред на безсмъртни, но мъртви поети.
Аз съм вълната, която се скита пияна
и върху камъка пръска пенливо сърцето си.
Аз съм безброя от нежните думи, с които
мъртвият „Лека нощ” казва на свойта любима.
Корените съм под камъка, дето се вплитат,
и съм дъгата, извита над него без име.
Аз съм това, от което безкрай се лекува
болната сянка на светлото, дето обичам,
и съм безпътица, вярваща, че съществува
изход от мрака, към който задъхано тичам.
Аз съм, което подобно на смърт изравнява
и опрощава деня ми, преливащ от клетви.
Аз съм и кръста, на който разпънат оставам
и съм последният удар, отекнал в сърцето ти...