Безслънчево небе: Записки от психиатрията

Във утрото се будя
със затворени очи.
А в тъмното с отворени
зеници пак заспивам.

Морето е вечно. И свято. Един морски поет излиза с нова прозаична книга. И в тази негова нова творба, Боян Станилов разказва история, която е съвсем реална, макар разказана сюрреалистично. Тъжна, но съвсем истинска история. И трябва всеки, който я прочете, да разбере, че това нещо, пресъздадено в книгата, уви е сегашната българска реалност.

Мястото на действие е висока невзрачна сграда на Психодиспансер в голям град някъде край морето. Преди години от покрива на болницата скочил болен младеж. На мястото, където е паднал, още слагат цветя. Сега всички прозорци и балкончета са с масивни решетки.

Героят в тази повест е измислен. Той е художник и е с прогресивна алкохолна зависимост. Не е за първи път на лечение с тези симптоми...

------------

Въпреки че бе посред зимата, тези дни в града на болницата значително се стопли. Въздухът навън достигна дори до двадесет градуса. Странно защо, когато преди седмица бе страшен студ, парно там почти нямаше. А сега на топлото време привечер за половин час го надуваха до дупка. Болните казваха, че това ставало, защото се харчело по-малко гориво за липсващата иначе топлинка. А за да се стопли поне мъничко водата на високите етажи, чешмата трябваше да тече силно поне половин час, иначе течността бе ледена. Пазарна икономика.

Сутринта рано беше студено и вятърът режеше като с метални иглички. Художникът излезе горд като лъв след поредната си победа от сградата на Психодиспансера. Запали цигара. Разроши с нетрепереща ръка мръсната си коса. От нея заваля сняг. Усмихна се. Погледна към небето.

Пътят към храма за него бе двупосочен. Разделяше се между небето и земята. Но той, въпреки земетръсите, бе стъпил здраво на нея.

Това бе изборът на свободната нощна пеперуда, останала скрита през деня, ослепяла от светлината през няколкодневния си престой на земята.

Беше облачно. Тихо капеше пролетен дъждец. Време на мокро безслънчево небе. Със светлинни светкавични стихове и гръмотевични строфи, изрисувани от човешка ръка. Нека бъде светлина...

------------