Действието се развива в държавата Абсурдистан. Тя се намира на стар континент. Събитията стават в голям град с море. По-точно в голяма грозна сграда в ситито. Главният герой е затворник с четиригодишна присъда – ефективна, заради катастрофа с жертва. Досега не е бил осъждан и за първи път е в пандиза. В началото е шокиран и затова почва да води записки, които превръща в свой таен дневник. По-скоро в своя душевна изповед. След предателство от друг затворник, дневникът е открит и иззет от ръководството на тъмницата. Унищожен е. Затова бележките са частични и водени по памет. До едно време. Главният герой, може би е измислен и затова води записките си от първо лице – единствено число.
... По решетките ми кацат врабчета,
крият в човките си вода,
и поливат през заключения прозорец
пропуканата Свобода...
------------
Навън е още тъмно. Лампата в килията ми свети като едноок змей цяла нощ, да не би да направя някоя глупост. Взети ми са колана на панталона, който ми е широк и пада, и връзките на обувките, да не се обеся на лампата. ...
Тъгувам по всяка изгубена в тази черна дупка минута. Имам книжка и тя ме спасява засега. На този етаж съм със затворниците, които имат доживотни присъди, без право да обжалване. Не знам кое е по-страшното – тяхното положение или смъртната присъда, която в тази държава засега не съществува, поне временно. Това значи да живееш обречен на затвор до края на мизерните си дни. И все пак... и все пак живееш, нали. ...
Постоянно се качвам до почти невидимото прозорче в килията, бронирано с решетка и мрежа и надничам почти с едно око към късчетата разчленено небе. Вдишвам с пълни гърди лакомо студеният свеж въздух и изпущам пара като локомотив. ...
Някъде под покрива чувам разговора на гълъби и гугутки. Значи, дори и тук има... Да, има свободни. През решетките и бодливата тел успявам да видя как два гълъба се притискат един в друг на отсрещния покрив и изповядват любовта си. Къде ли си, любов моя...
------------