Бургаски акорди

“Бургаски акорди” е книга с естествен дъх на море, пясъчна обич, водорасли в косите, състезание с вятъра и капки сол вьрху клепачите – пътуване към мечтите и небосклоните на душата. Акордите направляват мисълта на авторката, която все лети кьм Бьлгария като скрит копнеж и нежен сьн, като вечен пристан на любовта й и щастието й да се почувства истинска. Акордите на безусловната обич по родния край са изстрадани и се преплитат с носталгията, която свива сърцето й в юмрук, но и я умилява със спомена за майката – най-нежният и тъждествен с Родината образ. Едно завръщане, едно посрещане, премълчани думи, раздвоение и сякаш “никога не съм си тръгвала” – заявява авторката. Болезнените акорди откриваме в образите на родния дом, приятелите, гнездото, морето, селският път, планината Странджа, бургаският мост – все знакови места в съзнанието й, които са с резонанс на тъжен и обречен танц. Природните картини на дъжда, есента и морето хармонират с носталгичните акорди в душата й. Есенната меланхолична картина се допълва и звуково – “вали и в душата ми, далеч от страната ми” и с “мокрите думи върху пясъка написах “Обичам те”, а болезнено-тъжните акорди са като есенни листа в огледалото на душата й. Акорди от спомени, мечти и очаквания – сурова реалност в мъртвия сезон, който настъпва, когато авторката не е в родния Бургас. Кръстопът на посоки и пътуване през бурите на живота.

Мариана Праматарова
Бургас, 2015 г.

-------------

Музика от морето...

Четейки тази книга в душата ти нахлува музика... Музика, която те кара да преживяваш, да чувстваш, да се усмихваш, да плачеш... Онези “бургаски акорди”, които те карат да мечтаеш. И завръщайки се от миналото, преминавайки през настоящето, да продължиш напред. С онзи детски светъл поглед и песента на щурците, с уханието на еньовчетата и неповторимия Странджански дух, с чистотата на извиващата се река и шума на вълните, с погледа на влюбените... И няма да ти попречи нито мъглата, нито неизвестното, скрило се в тъмното. Защото в човека все още живее Доброто, защото в българина, макар и далеч от родината, тлее любовта към всичко родно. Свидно му е всяко българско селце, мил му е родния бряг, бурното море с крясъка на гларусите, онези бургаски улици, запечатали стъпките на хиляди хора...

“Любими мой, бургаски бряг,
по моста аз към тебе тичам...
Знам бреговете трябва са два,
но този е, който обичам,
на който винаги се връщам
след безразсъдното ми скитане,
за да прегърна теб, море
и моите мечти безумно истински...”

Райна Недялкова живее на хиляди километри от България... Но всяко нейно завръщане в родината е една нова написана музика – различна, многопластова, изстрадана. Тъга и радост, любов и страдание, топли прегръдки, нови приятелства, преоткриване, презареждане... Тази музика ни докосва, защото звучи във всеки от нас. Нейният поетичен свят не е напудрен, не е измислен. Той е нашия свят. Този, в който минава животът ни – така както го е описала поетесата.

“Където нежна синева
небето и водата слива...”

И заедно ще преминем по моста... Мост, който свързва не само брегове, но и хора, съдби... По който преминават мечтите ни и който ще ни отведе до нашия пристан. Защото всеки си има пристан – там, където може да се отпусне в тишината на мислите си, в прегръдката на залеза, да усети ласките на морския вятър, да зарее пръсти в горещия пясък. Там, откъдето ще тръгне отново на път... някога, за някъде...

Женя Димитрова, редактор на книгата
Варна, 2015 г.