Бурна епоха

* * *

За себе си какво да ти кажа?
Не блестя, не грея – зле живея.
Нямам родове богати,
нито къща кат палати.
Без близки и познати,
далеч от мойте братя простовати.
Без слава, без имот –
както знаеш те не бяха
цел и смисъл в нашия живот.
Просто съществуваме.
Живея тук с жената
и с децата слабовати.
Под тиранията на
началници крилати
и роднините им богати.
Хулят ме навред – всичките подред.
Казват, че от мен не става
писател и поет,
нито селски кмет.
Съдят ме дето
нямам дипломица висша
и не мога за човека книга да напиша.

---------------

* * *

Гневете се както щете, господа!
Такава си е нашата звезда
под която се родих и аз
син на беден сиромах.
Затуй  пътя в живота
самичък си избрах.
Считайте го за мой смъртен грях.
Защото някои душици
добре не разбрах.
Но прав е наший път
И не търся аз по него
тих, спокоен кът.
Нито да нарамя на дявола торбата.
Няма и да ползвам в живота
подлостта и лъжата
и с гордост ще премина клеветата.
Хапете ме вий
началници крилати
Нека да ме хулят
и лакеите ви познати.
Дето нямам дипломица висша.
Чиста книга да напиша.
Тъй, че завистта в човека,
нека спре да диша
И се пръсне подлостта –
Таз душица мръсна, ниша
Да се пукне през стомаха
и отдъхне сиромаха.
Туй човешко същество –
за да може да живее то,
без коварно общество.
А животът да омекне,
на земята да олекне
От садисти и злодеи,
от мръснишките лакеи
И продажните плебеи.
Така всеки с чиста съвест да живее.
Без завист, подлост, егоизъм,
в мир и комунизъм.

---------------