Фолклорно пътешествие из Странджа с Димитър Кичев

Драги читатели,

В ръцете си държите една книга, чието появяване е и закъсняло, и съвсем навременно. Тя събира в себе си записаното от един наш именит съгражданин – краеведа, общественика и поета Димитър Кичев. И ако мнозина от вас все още помнят лъчезарния човек, ако неговите стихове вече видяха бял свят, то стореното от него за утвърждаване на местната фолклорна  култура все още чакаше своето второ рождение за читателската аудитория. Неговото мащабно събираческо дело в областта на странджанската народна песен трудно се измерва с мярката на един град или дори на един регион. То е разгърнато според измеренията на националната ни история и духовност. Затова ние, издателите и лично аз като кмет на Община Средец, чувствахме, че сме в дълг за публикуването на тези събрани от Димитър Кичев над 1000 народни песни от цяла Странджа, на неговата дипломна работа, която представлява научен анализ на това песенно наследство, незагубило своята стойност и до днес. И ако сме се забавили в смисъл, че самият Кичев не успя да види отпечатването на този стойностен и огромен  свой архив, то в същото време трябва да подчертая, че издаването му идва съвсем навреме с оглед на българското времеизмерение.

Официалното приемане на България в голямото семейство на страните от Европейския съюз е вече факт. Сега повече от всякога в най-новата ни история  ние, българите, ще трябва да отстояваме своята народностна идентичност, да пазим с трепет своите духовни корени, своите свещени устои, за да не принесем в жертва на модерността и икономическия просперитет неповторимостта и уникалността на своите традиции.

Гордея се, че успяхме да публикуваме тази книга и нека тя бъде един дар на всички нас към нашия обичан и тачен роден край!
инж. Тодор Пройков
Кмет на Община Средец

* * *

Има хора, чиято биография е трудно да бъде разказана. Не защото в нея има нещо неясно или тайно, а защото външната фактология не изчерпва богатия им вътрешен кипеж, духовните им скиталчества из мисловни пространства, недостъпни за околните. Така е и с биографията на Димитър Кичев. Животът му не е дълъг – духовното горене сякаш бързо превърта житейското колело и на 63 години идва краят на биологичното му съществуване. За да се сложи началото на неговата вечност във времето със събраното и обработеното от него за непреходните песни на Странджа.

Всеки биографичен факт от неговия живот е свързан с тази мистична българска планина, с любимите баири на средния й дял. Когато в разцвета на пролетта, на 22 април 1934 г. се родил Димитър Кичев, една от първите прелести на света, съзряни от детските очи, били разцъфналите ябълкови цветове на родното му село, което сякаш неслучайно носи името Долно Ябълково. Тук, в това прелестно селце от Средецка околия, той завършил начално училище, а после и прогимназия. И заедно с въздуха и водата, сякаш погълнал завинаги в себе си и любовта към народните песни, които тогава, преди повече от 60 години все още се пеели навсякъде – на седенки и по жътва, по сватби и по трапези.

Завършил  гимназията в Средец през 1949 г., само четири години по-късно той вече е студент в Софийски университет, при това студент, който не е просто един от безличната маса. Неговата любов към народната песен, неговата стръв да събира и съхранява безценни нейни образци от родния си край го правят един от най-добрите студенти и съратници на академик Петър Динеков. Видният български фолклорист му възлага написването на дипломна работа върху странджанската народна песен и с тази задача Кичев се справя блестящо. През юни 1958 г. Димитър Кичев защитава успешно своя текст, който самият Динеков използва при написването на мастития корпус “Български фолклор” и който и до днес не е загубил своя приносен характер за българската фолклористика.

През всичките следващи години от живота си Димитър Кичев ще смени много поприща: за тринадесет години е учител, зам. директор и директор на Средецката гимназия и на местното СПТУ по машиностроене, почти десет години е в ръководния общински  екип на Средец, уважаван общественик и духовен радетел за просперитета на града и общината. Но никога, до самия си край, няма да изневери на призванието си да записва, съхранява и осмисля сложните исторически и културни процеси, довели до възникването и развитието на феномена Странджански фолклор. Грижливо пазените, вече пожълтели страници от архива му и до днес пазят белезите на неговата грижлива любов: изписани на ръка особености в произношението, точно номерирани стихове, пояснения към всяка песен за мястото и времето, когато се пее, за човекът, който му я е изпял, за непознатите думи и изрази. Личи си, че Димитър Кичев се е връщал към тези свои записки до последния си дъх  на 28 януари 1997 г.

Неговият приятел и колега, проф. Иван Сарандев е подготвил и издал със средства на Община Средец книга за него с поетичното название “Късна песен”. В малка брошура познайници  и колеги са споделили впечатления, спомени, мнения за Кичев и за стореното от него. Но всичките тези факти не ни казват всичко за него. Защото онези свои странствания из неизбродните духовни пространства на любимата планина Димитър Кичев е извървял сам и е доверил записаното през това самотно пътуване само на своите пожълтели днес листи от архива си. Днес този архив е във вашите ръце, драги читатели, и всеки един от вас може да стане спътник на Кичев в неговото духовно пътешествие.
Диана Радойнова, редактор на книгата

-----------------

Бележка на издателите:

Тиражираната в публичното пространство версия, че проф. Диана Радойнова е съставител на книгата и едва ли не откривател и популяризатор на огромната фолклорно-събирателска дейност на Димитър Кичев, не отговаря на истината.
Книгата е издадена по инициатива и с финансовата подкрепа на Община Средец. Името на Диана Радойнова е записано като "съставител" в книгата по настояване на Атанас Радойнов и кмета на Община Средец Тодор Пройков, въпреки енергичната съпротива на Петя Шиварова - зам.-кмет по "Култура и образование" в общината. Материалите за книгата са предоставени от съпругата на покойния Димитър Кичев, а съставителската работа е извършена изцяло от г-жа Мира Владева - началник отдел "Култура" в Община Средец.