Летописна книга за с. Генерал Инзово, община Тунджа, област Ямбол.
-------------
Уважаеми читателю,
През последните няколко години се връщам в спомените си и възпроизвеждах онова, което все още си спомням за миналото на жителите на моето родно село Генерал Инзово. Изкачаха като на кино лента живота на хората, работата в земеделието и животновъдството, бита, облеклото, празниците, читалищната дейност и много други неща, които реших да опиша, доколкото ми е възможно.
Преди всичко акцентирах на това как се обличаха тогава, какви дрехи носеха и от къде си набавяха материалите за дрехите, тежката и изнурителна работа в селското стопанство в животновъдството, неволити и притесненията на населението от природни бедствия и неблагоприятни стопански години, които обричаха на глад цялото население.
Много добре са запазени в спомените ми многото и различни семейни празници като годежи, сватби, които продължаваха с дни и по цяла седмица. Раждане, многото и красиви религиозни празници като Бъдни вечер, Коледа, Камила, Васильовден, красивите коледари със своите песни за здраве и плодородие, Йордановден и Ивановден. Други религиозно-стопански празници Гергьовден, Петковден, Димитровден и др. С голяма тържественост празнувахме Заговезни, Великден и Гергьовден; селските сборове, седенки с многото и разнообразни песни за хайдути като Хаджи Димитър, Стефан Караджа, комитите Индже войвода, Вълчан войвода, Кара Кольо и др. За да не избледнее и се забрави с времето всичко това, бях провокиран да направя опит да възпроизведа в тази книга, така както си го спомням, на лично преживял и носил в себе си в годините, независимо от многото други ангажименти и отговорности, които съм имал.
Сега когато написах това, съм на 86 години и се връщам мислено в ония години, и ми се вижда невероятно сякаш не е било, това нечовешко напрежение. Необходима бе титанична издръжливост за този египетски труд. Лятото ми се виждаше много дълго и чаках с нетърпение започването на новата учебна година.
Написвам всичко това подробно, защото това е един отминал свят, едно тъжно тежко минало, една действителност, която сегашното поколение не познава. Сега в България всичко е ново. Тогава в селото имаше един грамофон, един радиоапарат, един телефон, светехме си с газени лампи и се отоплявахме с огнище.
Написах книгата и имам голямото желание безвъзмездно да я подаря на моето село, на читалището, на моите деца, внуци и правнуци, на близки и приятели, да помнят как сме живели, работили и оцелявали през различните исторически периоди, политически сблъсъци, без да загубим своята идентичност, от селски добродетели, трудолюбие, честност, ученолюбие и бавно но сигурно сме вървели напред и нагоре в живота.
Авторът
-------------