Из живота на групата на ловджиите

Тази, без претенция сбирка, посвещавам на
Приятелите от групата на ловджиите в състав:

Ангел Имперов -  Ачето
Атанас Пенев -  Наско
Борис Лимперов -  Борето
Веселин Динев -  Веско
Георги Градев
Георги Желев -  Гошо
Димо Димов
Илия Бахов -  Капитана
Иван Владимиров
Костадин Димитров -  Коцето
Красимир Стойчев -  Краси
Лечо Желев
Панайот Панайотов -  Понката
Продан Проданов
Авторът

---------------

ЛОВДЖИЯ № 1

В един топъл прекрасен ден
нашият приятел Ангел е роден.
Той е човек свестен
и като голям ловец е известен.
Убивал е прасета над дузина
и то само за една година.
Прасето даже и да лети,
щом гръмне като катма го лепи.
За нашето добро настроение
някои неща не ще да премълча,
а направо ще изрека.
Отидем ли на лов в гората
с няколко фанели облечен,
с четири панталона навлечен,
половин час търси нещо
в панталоните да намери
навън да изкара…
и да пикае да го накара.
При толкова дрехи
всичко там се крие
и му е трудно да го открие,
затова изважда ги и трите
все някой от тях ще пикае.
Веднъж в гората се изгуби
дружината гърми и вика,
а той в обратна посока се тика.
От тъмнината се страхува,
но почнал да мъдрува,
недай си боже отида в Турция,
онези там не си играят,
а на голо дупе баят.
И доста неморално обиждат
не че моралът им е такъв,
а просто ни завиждат.
Добри овчари срещнал той,
като гост го приели и наредили
и перце дори му подарили.
После пътя му показали
и в права посока го насочили.
Веднъж, глиган минава през краката му дори
и нищо не му стори.
Стана известен извън България,
разчу се чак в Холандия.
Телеграма поздравителна
прати му кмета на Ротердам,
а аз ходих лично да му я предам.
Изпадна в такова умиление,
че на другия ден
даде голямо угощение.
Това с всеки може да се случи
и неудобна ситуация да се получи,
но истина е с –
с голям хъс ходи да ловува,
че и по цял ден издържа и гладува.
Вечер всички около масата се нареждат,
Ачето първи започва да се разпорежда
и за бързо всичко се подрежда.
После в кухнята влиза
и почти от кухнята не излиза.
Тук ще направя едно допълнение,
че с Ути Бъчваров,
въобще не може да става сравнение.
Всеки може да яде,
но е трудно да приготвиш подходящото мезе.
Край огъня като се завърти
и в тигана нещо започва да цвърчи.
Всички чакат с оперени очи,
кога с пълни чинии ще дотърчи.
Излизам с предложение
и мисля, че няма да има възражение
за ловджия № 1 Ачето с грамота да наградим
и така уважението към него
като най-добър ловец ще изразим.
И всеки с отворено сърце
ще погледне грейналото с усмивка
негово лице.
Аче, бъди все така работлив,
старателно нарязвай салатите и мезетата
и както си знаеш,
не прощавай на прасетата.
Ние от сърце ти пожелаваме дълголетие,
даже и над столетие.