Стабилитетните константи са една от най-важните характеристики на координационните съединения. На тяхна основа могат да се изчислят концентрациите на свободните и свързаните метални йони и лиганди в различни системи някои от които могат да бъдат твърде сложни. Подходът има значително приложение в областта на аналитичната химия биохимията при извличането разделянето и концентрирането на метални йони екологията, опазването на околната среда и др.
В литературата са публикувани значителен брой стабилитетени константи, определени посредством различни физикохимични методи: потенциометрични спектрофото-метрични резонансни магнитни и др.
В редица случаи, за едно и също съединение, изследвано от различни автори чрез различни методи и условия се получават стойности за стабилитетна константа които се различават значително. Това прави използването на тази информация трудно а понякога и невъзможно. Освен това при определянето на стабилитетната константа може да се допусне съществена експериментална или друга грешка която дълго време да остане неоткрита.
Наред с казаното дотук, трябва да се отчете и фактът че досега са определени стабилитетните константи на не повече от 20-30% от комплексните съединения, които са синтезирани, или чието съществуване е установено.
От всичко това става ясна важността на разработването на методи за предсказване и контролиране на стабилитетните константи на координационните съединения.
Като изходна база за търсене на подходящи зависимости могат да се използват най-разнообразни характеристики на комплексите. Едни от най-информативните са тяхната геометрия и електронна структура. Ценен източник на подобна информация са квантово-механичните методи.
С развитието на компютърната техника кръгът от съединения, които могат да се изследват с тяхна помощ, става все по-обемен, а получаваната информация – все по-точна.
В много случаи резултатите по точност не отстъпват на тези от най-прецизните физикохимични методи.
Азотсъдържащите хетероцикли с един, два или три азотни атома притежават разнообразна активност.
Част от тези съединения намират широко приложение като лекарствени средства, препарати за растителна защита, аналитични реагенти и др.
В литературата са описани методи за синтез и изследване на различни техни свойства.
Основно значение за практиката имат производните на пиридина и 1,2,4-триазола. Тази е причината, поради която те са избрани за обект на настоящото изследване.
Авторът