Контакт контемпо. Книга първа

“Контакт контемпо. Книга първа”, сборник разкази

----------------

Петкан

Огънят догаряше. Робинзон са правеше на заспал. Петкан, със стъпки на пантера, отиде до масата и взе големия нож. Върна се, застана до спящия и се вторачи в него. “Ха сега да те видя, черньо, колко си ми благодарен. Дали от обич ще ме изядеш?”, трескаво мислеше Робинзон. Петкан отдавна не беше хапвал човешко месо и то бяло! “Оу, не!”, простена той и се върна до масата. Със светкавичен удар разполови лявото си кутре и задъвка кървавото парченце месо. Накрая повърна. Робинзон заспа спокоен. Вече имаше истински човек до себе си.

На сутринта Петкан обясни, че се е борил с демон, който му отхапал малкия пръст. Да, той вече лъжеше като истински човек! “Безкрайни са пътищата Божи, за да докажеш, че си истински човек” – мислеше си Робинзон зарадван. – “Време е да се махаме оттук.”

Горкият Петкан трудно ще си чисти лявата ноздра и ухо! Още веднъж да благодарим на Петкан, че не изяде Робинзон. Кой щеше да ни разкаже тази история?

----------------