Мисли и чувства в стихове

* * *

От ранна детска възраст обичах да чета поезия. На всяко училищно тържество ми възлагаха да декламирам стихотворения. У дома пред гости, по настояване от майка ми, също рецитирах. Когато остана сам, даже и до сега, обичам да казвам на глас любими стихове, както мнозина – да пеят или свирят.

Първите ми опити да пиша в мерена реч започнаха като ученик в гимназията в град Бургас. В тези първи опити аз осмивах някои слабости на мои приятели – съученици в шеговита форма, но не ги запазвах.

По сериозни опити и изяви имах в казармата. Тъй като бях ангажиран да издавам стенвестник, се възползвах от стихотворните си умения. Поетично изказвах похвали за добрите прояви и порицавах за лошите войниците от нашата батарея.

Изпращах стихотворения и във вестник “Верен страж”. От тях са се запазили малко.

След казармата станах учител, като завърших задочно полувисше образование в град Пловдив. По-късно завърших и българска филология в София. Имах възможност да работя като учител в родното си село и много исках да дам своя принос за селото и района – тогава Тръстиково беше общински център.

От дете съм закърмен със социалистически идеи – затова бях натоварен с много обществена работа. Малко време ми оставаше за любимото ми хоби да пиша стихове. Успокоявах се с мисълта, че обществената работа е по-важна. Сега съжалявам. Това, което върших като общественик е вече забравено, но ако издам поетично творчество, оформено в стихосбирка, ще остане да се ползва и от бъдещите поколения.

По времето ми като учител съм писал стихове във връзка с учебната работа, писал съм и по повод честване на празници. Водил съм и литературни кръжоци с учениците, където също писал стихове, но не съм ги запазвал. Считах, че се отнасят за момента и за малък кръг от хора. Едва, когато се пенсионирах, започнах да ги събирам и пазя. Сега вече имах и повече възможност да пиша. Стихове четях пред колеги и приятели в неформален клуб, който нарекохме “Искри от младостта ни”. По-късно се създаде в селото и пенсионерски клуб, в който се вляхме. В него при подходящи случаи чета свои стихотворения и сега.

По настояване от колежки и приятели, и от осъзната полезност реших, макар и късно, да издам настоящата стихосбирка. Винаги съм бил добронамерен в това, което съм чувствал и мислел.

Дано да бъда разбран и полезен за читателите!

Авторът

--------------------

Искри от младостта ни

Отколе в старий век родени,
макар и с мишци уморени,
ний трудим се все още вдъхновени:
младежки устрем текна в наш’те вени.
Искри от младостта ни пак сияят,
а старост и умора те не знаят!

В житейските проблеми ний сме вещи
и носим обич във сърца горещи.
Макар че сме от трета възраст хора,
на младите сме ний добра опора.

Запазили сме жар от младостта си
и то завидна за възрастта си.
Важи за нази принципът железен:
с каквото можеш ти, бъди полезен!

Създали сме си даже клуб чудесен –
ела, послуша наш’та песен!
Играем, веселим се по младежки –
забравяме за старост и болежки.
Искри от младостта ни пак сияят,
а старост и умора те не знаят!

--------------------