Духовната култура и фолклор на село Тръстиково, Бургаска област

Настоящата монография по същество е дипломна работа, защитена успешно от автора като студент във Факултета по славянски филологии към Софийски университет „Св. Климент Охридски“ през 1968 г. и е посветена на 100-годишнината от основаването на с. Тръстиково. Научен ръководител е проф. д-р Цветана Романска-Вранска, преподавател в Софийския университет и ръководител на секцията по фолклор в Етнографския институт, починала година по-късно на 54-годишна възраст.

Изследването се издава без редакция, промени и съкращения. Информацията и данните са с 50-годишна давност, но предоставят възможността през 150-годишната на селото любознателният читател да „надникне“ в миналото и да усети състоянието на селото, обичаите и нравите в Тръстиково преди петдесет години.

---------------

Призова ме синовен дълг да пиша за родното ми село Тръстиково. Чрез този малък кът – селото, околностите му и неговото население, аз се чувствам най-тясно свързан с Родината и българския народ. Тук аз се родих, израснах и живея. Всичко, което е свързано с живота на моето село – било то минало, настояще или бъдеще, за мене е скъпо.

Тази година е свързана с велико събитие за нашето село – навършват се сто години от основаването му. Със скромния си труд – настоящата дипломна работа – аз искам да дам своя малък принос за тази славна годишнина за Тръстиково.

Изчезнало е вече първото поколение – основателите на селото. Някои подгонени от турската власт като бунтари (комити), други водени от жаждата за парче своя земя, за просторни паши за добитъка си са напускали равно Загоре, дошли тук и се заселили. Макар че природните условия не били благоприятни – наблизо имало огромно блато, обрасло със саз и пълно с комари, поради което върлувала болестта малария, загорци останали и създали свои имоти.

Второто поколение – техните синове и дъщери, родени тук, вече са на изчезване. С тях заедно изчезва и едно интересно минало – старите традиции и обичаи, които са крепели българщината петстотин години през тежкото отоманско робство. То носи чара и обаянието на една отшумяла епоха от живота на нашия народ – станала вече история.

Колко богата и интересна духовна култура е имало това поколение! То вече си отива от света и отнася със себе си спомените за миналото.

Аз много обичам да се заслушвам в разговорите на старите, когато говорят за миналото. За мен не е никак трудно да общувам с тях. Те са много любезни и отзивчиви, когато ги запиташ за спомени.

В моето детство все още бяха живи интересни народни обичаи: коледуване, сурвакане, заговезни, кукеровден, лазаруване и др. те оставиха у мен незаличими спомени.

А колко хубави народни песни се пееха по-рано на хорото всяка неделя и в други празници, на седенките и меджиите – мили спомени от ранната ми младост. Голяма част от това ценно народно богатство изчезва под напора на бурно развиващия се живот. У мене отдавна възникна идеята да съхраня нещо от него, но нямах ясна представа за начина, по който може това да се осъществи. Едва когато влязох в университета по специалност „Българска филология“, се ориентирах до известна степен в тази насока. С голям интерес аз следях лекциите по народно творчество и проучвах литературата за него. Много ми беше приятно да работя върху контролната работа, която ми възложи проф. Романска – да събираме народни песни, приказки и предания. За първи път ми се случи да бъда изследовател, да проучвам информатори. Още тогава разбрах, че много неща трябва да се научат от народа, от простите, но мъдри хора, които благодарение на житейския си опит и здравия си разум са съхранили в паметта си толкова много и така интересни неща.

Първата контролна и първият изпит по народно творчество определиха темата на настоящата ми дипломна работа в края на моето следване.

А за нейното изготвяне аз дължа най-много на другарката професор д-р Цветелина Романска, която беше винаги отзивчива и много търпелива да ми дава нужните съвети и напътствия. Задълбочено проучих и литературата, която тя ми посочи, и това много ме улесни. особено ценни ми бяха: „Въпросник – упътване за събиране на етнографски материали“ от Хр. Вакарелски, „Упътване за събиране на произведения на устното народно творчество“ на проф. д-р Цв. Романска, Г. Керемедчиев и Ст. Стойкова, „Българско народно поетично творчество“ от проф. д-р Цв. Романска, „Български фолклор“ от проф. П. Динеков.

Тук искам да изкажа и своята голяма благодарност на моите информатори – много добри, мъдри и отзивчиви хора. С треперещи ръце се надигаха от леглото немощни старци, да ми разказват за миналото. На много семейства аз гостувах, и много информатори сами идваха при мен и ми търсеха да ми разказват неща, за които са се сетили. За фолклорните материали информатори имах от всички възрасти. Те бяха много – над шейсет души – и всички се отзоваваха с готовност да бъдат полезни на това интересно начинание. На всички изказвам своята гореща благодарност.

Много ценни материали намерих в летописната книга на училището, заведена през 1927 г. от учителя Обрешко Обрешков. За проучването на антифашистката дейност ме улесниха оставените писмени спомени на някои от другарите, които са вземали участие в антифашистката борба преди Девети септември 1944 г.

Навременна и много ценна помощ за техническото оформяне на дипломната работа ми оказаха Злати Гочев (председател на Съвета) и особено Никола Гръмов (машинописец). Голямата подкрепа, която получавах от моите съселяни, ми даваше сили и вдъхновение за работа и аз не пожалих труда си в продължение на повече от една година.

В процеса на проучването на материалите, които ми бяха необходими, аз се натъкнах на много факти, които трябва да бъдат предмет на специално изследване и описание. Настоящата ми дипломна работа може да бъде само едно начало. Тя ме обогати с известен опит и събуди у мен страстта на изследователя.

Надявам се, че интересът към духовната култура и фолклорното богатство на нашето село ще заангажира за проучването му и други мои съселяни и ще спомогне за по-пълното му проучване и съхранение като ценно богатство за патриотично възпитание.

Авторът

---------------