Възрожденските процеси в българските земи

В книгата поставям на всеобщо обсъждане въпроси с голяма важност, свързани с историята и бъдещето на България, каквито са Възрожденските процеси, тяхното възникване и развитие през различните столетия.

Далеч съм от мисълта, че давам изцяло научни и изчерпателни отговори на всичко, свързано с тях. Аз самият разбирам, че нямам този потенциал, защото не е по възможностите на един човек, колкото и ерудиран да е. Опитах си да отворя вратата и да видя какво представлява тази твърде голяма и с огромно значение тематика за нас българите. Целта ми беше и да популяризирам научната информация, наша и чуждестранна, по възрожденските процеси в България.

За тях са писали много автори, наши и чуждестранни, през изтеклите столетия. Въпреки това, историческата наука не е дала и досега пълна научна характеристика на възрожденските процеси, а те са свързани органически с хомогенността на българската нация и сигурността на България. Нашата историческа наука не е казала тежката си дума как да наричаме българските мохамедани. Тази научна терминология е задължителна и при разработката на държавната стратегия по националния въпрос.

Не бива да премълчаваме и факта, че има и такива български граждани, които имат двояко или определено отрицателно отношение към възрожденския процес от края на 1984 г. И това се дължи най-вече на обстоятелството, че не познават историческото минало на България. Не знаят с какви жестокости е налага ислямът в българските земи в продължение на столетия, а след Освобождението тихо и безшумно пълзеше асимилацията сред нашите сънародници.

Не знаят, че само България е решавала националните си проблеми по мирен път, докато нашите съседи (Турция, Гърция, Сърбия) след Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.), след Междусъюзническата война (1913 г.) в завладените територии (Одринска и Беломорска Тракия, Македония, Западните покрайнини и Добруджа) са подлагали българите на масово избиване и прогонване от родните им домове. И за да се спасят от смъртта са бягали боси и гладни. Извършвали са единствено нощни преходи само с бухчичка в ръка. Имало е дори майки, които са оставяли малките си рожби по пътя, защото са плачели и с това са могли да застрашат живота на останалите в семейството.

А по време на т.нар. “голяма екскурзия”, нашите сънародници заминаха за Турция с камиони покъщнина, леки коли и мотори и с най-добри пожелания за успех в новата си родина. Тези, които се върнаха, завариха домовете си непокътнати и веднага настанени на работа. В това се състои голямата разлика между нас и турците. Затова казваме, за да се помни, че разликата между бягащите българи от зверства и убийствата (1876, 1877 – 1878, 1903, 1913 г.) и “голямата екскурзия” на българските мохамедани през 1989 г. е от земята до небето.

Нашият народ е толерантен, готов е да прости дори зверствата и кланетата, извършвани над него през столетията. Прощаването е велико качество, но само за тези, които го носят в себе си. Не случайно имаме в годината специален ден на прошката. Срещу завладените територии от съседните държави не смеем да възразим, дори да гъкнем, мълчим като риби, за да не ги разсърдим, чакаме някои други да ни ги поднесат на тепсия.. След този кратък, но необходим преглед на далечното и на близкото ни по време минало, се връщам към възрожденските процеси, които ние българите трябва обстойно да обмислим. Но сега те са още по-трудни за решаване, защото правителствата по време на Прехода са конформистки, те служат на чужди интереси, за да се докопат и задържат на власт.

Накрая искам да кажа, че съзнателно използвах различни жанрове: историческа хроника (изложение), документалистика, белетристика, публицистика, есеистика и пр., за да направя книгата по-раздвижена и четлива. Доколко съм успял, читателите ще имат думата за оценка. Но искрено ще се радвам, ако съм предизвикал интерес към възрожденските процеси, протичали сред българския народ през различните столетия.

Авторът

-------------