Митническо разследване и анализ на риска. Част трета

Извършването на предварително разследване на престъпления от митнически служители не е новост за българския наказателен процес. Такава възможност беше предвидена с реформата в наказателно-процесуалната ни система през 1999 година, в която връзка беше извършена и законодателна промяна. По-конкретно става въпрос за измененията в НПК от 1999 година, които влязоха в законна сила на 01.01.2000 г. По своето естество този законодателен подход прояви позитивен характер, тъй като беше възстановена една дългогодишна традиция у нас, а именно органите на МВР да участват активно, както в разкриването на престъпленията, така и в тяхното доказване, чрез разгръщане на процесуална дейност по предвидения в НПК ред. Цитираната законодателна уредба предвиждаше две форми на досъдебното производство – предварително производство, извършвано от магистрат и полицейско производство, извършвано от органите на МВР. Съобразно разпоредбите на чл. 48, ал. 2 от НПК (отм.), разследващи органи по смисъла на закона са н митническите служители, определени със съвместна заповед на министъра на вътрешните работи и министъра на финансите. Тези разследващи органи бяха компетентни да разследват единствено престъпления по смисъла на чл. 242 н чл. 251 от НК. Така наречените тогава митнически дознатели, провеждат действия по разследване по правилата за полицейското производство. Последвалите във времето законодателни промени доведоха до изоставяне на идеята за компетентност на митническите служители да разследват престъпления. Тази идея окончателно беше затвърдена и с институционализирането на Нов НПК, влязъл в законна сила на 29.04.2006 г., който въпреки последвалите му във времето изменения н допълнения, се явява днес основен източник за разгръщане на наказателно-процесуална дейност. Този кодекс разкрива също изключително позитивен напредък в работата на органите на законодателната власт, изразяващ се в институционализирането на единни правила за предварително разследване на престъпления от магистрат и от органите на МВР, еднакви правомощия на разследващите органи за процесуална дейност по особени правила – бързи и незабавни производства, както уеднаквяване на привлечените към наказателна отговорност лица като субекти на процеса – обвиняеми лица. Очевидно е, че при новите обществено-икономически условия в страната ни, която е пълноправен член на ЕС, е възникнала необходимост от възстановяване на статуквото, а именно отново да се предоставят компетенции на митнически служители за провеждане на разследване по определени видове престъпни състави от материалния закон, с които се охраняват съответни обществени отношения. С такава насоченост бяха направени изменения в Закон за митниците, обнародвани в ДВ, бр. 82 от 21.10.2011 г., които влизат в законна сила на 01.01.2012 година. Съобразно същите отново българският законодател поставя акцент върху предоставяне правомощия на митниците за извършване на досъдебна дейност. В тази връзка ще направим коментар върху разследването на престъпления в отделните стопански отрасли по смисъла на чл. 234 от НК и престъпленията против паричната и кредитната система по смисъла на чл. 251 от НК.

---------------